Тихи стъпки в тих и дълъг коридор – те отекват като писък в библиотека, оставяйки впечатлението за нарушена хармония, а понякога и натрапчиво настръхване от страх. Сърцето ми бе пронизано от онова непонятно усещане за приближаваща опасност. Всяко зло се представя за добро, това знаех, ала понякога злото е това, от което имаме нужда.
Пролог
Тежко главоболие от умора ме преследваше в последните минути на минаващия ден. Дълги, безсънни нощи вторачвах погледа си в мрака и се опитвах неуспешно да съзра истината в него. Реших, че няма смисъл да продължавам агонията си, затова излязох да се поразходя из нощните градини, изпълнени с опияняваща магия и нежна прелест. Животът денем бе тежък, затова се наслаждавах на нощната картина, а всеки дъжд за мен бе като възможност да усетя прераждането. А тази нощ ужасяващ студ смразяваше всяка точка от тялото ми и не даваше покой на краката ми, които крачеха бързо и под напрежение. В средата на високите летни температури този смразяващ студ беше всичко д ...