Позволяваше му да я целува само по шията. Извърташе глава, подаваше я като лебед, косата ѝ оставаше настрани, накъдрена, влажна и тежка... Той я смучеше, целуваше и пак смучеше.
– Оставих ти белези – каза смутено, като видя червеното по кожата ѝ.
– Казват се смучки.
Тя беше доволна.
Той беше възбуден. Оставаше по-малко от месец до сделката. И до парите покрай нея.
– Веднага! – изкрещя на секретарката, докато се взираше жадно в задните форми на изчервената гостенка; тя тържествено излизаше. – Веднага извикайте счетоводителката!
Трябваше да види последните сметки. Трябваше да успее. Той беше шефът. Сделката беше много важна. Той обичаше. Влюбен! Отново влюбен!
Гостенката излезе от офиса твърде бавно. Непрекъснато оправяше зелената си рокля, без да има нужда от това. Всички видяха смучките – тя ги показваше. Имаше способността да показва важното. Затова не обичаше да говори.
– Насам, мадам! – упъти я охранителят.
– Мадмоазел – поправи го.
Той не разбра разликата, но я заведе до изхода и о ...