Седи свит и не помръдва! Бледозеленикавите клони на петдесетина метра отсреща също не потрепват. Мостът със замацаните от влага бетонни подпори неестествено свързва гора с гора, като че ли е прокаран само за да си стои там и да чака някоя мишена да се появи. Времето тече! Погледна часовника си. Беше само шест часа сутринта. Мръсно сива мъгла се спусна от калния хълм с рехава горичка на около стотина крачки вдясно.
Повдигна снайпера, за да прегледа нищото отсреща. Студена светлина заля зеницата му и фокусът на оптиката заизследва неподвижната тревица между дърветата. Не се бе окопал добре, брустверът пред него беше смешна каменна гърбица, покрита с щамове прогнил мъх. Прибра оръжието и се спусна малко по-надолу. Трескаво зарови из джобовете и напипа пакет с цигари, омачкан и изцапан с нещо сиво. Не запали, само захапа нервно филтъра и продължи да чака.
Заповедта беше такава. Ще чака... Полегна и се загледа нагоре! Небето, набраздено от белезникави облаци, беше някак странно близко, опас ...