На херцог Уелингтън трябва да е било кръстено моето кулинарно приключение, защото след като изпекох телешкото, предизвиках на дуел гъбите, мащерката, горчицата и прошутото. Накрая ги завих в бутертестото и намазах с жълтък. Отгоре направих сърчица с формите за сладки и го мушнах във фурната. Изобщо, ако след това някой ми беше казал, че англичаните са разсеяни лентяи, а не жестоки стратези, нямаше да му повярвам. Самата рецепта не беше кой знае какво, въпреки че за първи път я правех. Българските специалитети бяха къде по-апетитни, дори мислех да си измисля нещо мое. Но тогава, както вече вметнах, исках да впечатля Хари и защо не, в края на вечерта да го накарам да се почувства така, както се е чувствал херцог Уелингтън, разгромявайки Наполеон Бонапарт, при Ватерло.
Извадих рулото след двайсет минути. Имаше хрупкава коричка. Предполагах, че месото се е получило леко алангле, понеже докато го запичах, отстрани бях сложила експериментално парче, за да се ориентирам по него. Всичко вървеш ...