След малко сервирах основното. На моя любим му хареса и не пропусна да ме похвали. Гледах го как се храни с апетит, отпива от виното и ме изпълваше тиха радост и удовлетворение. Не бях вярвала дотогава, че да готвя за любим човек, може да се превърне в празник. Той излиза два пъти на терасата да пуши и да разговаря по работа. Музиката все още се разливаше тиха и милостива. Хладнината от терасата ме целеше от вълнението и го свиваше на кълн. В къщичката ми беше споменал за една книга и му казах, че съм си я поръчала. След малко разговорът замря. Умълчахме се и дори не бях обърнала внимание коя песен се лее в момента, когато Хари взе ръката ми и я целуна. Направи го някак отчаяно и с болезнен израз. Почувствах, че все едно се опитваше да ми каже нещо, а не смееше. Очите ми се насълзиха. Опитах се да се стегна. Той притисна ръката ми между своите длани и се изправи. За миг го видях тъжен, разколебан, недоизказан. Изглежда ме подготвяше за нещо.
- Какво има, Хари? – попитах, надявайки си, ...