5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, дишай дълбоко”.
Любовта с Мичона започна онова лято – беше някак накъсана, странна любов – целунах я и когато на следващата вечер поисках пак да я целуна, тя ме отблъсна и чак след месец имаше целувка. Или се виждахме по два - три пъти на ден или по две седмици очите ѝ не можех да зърна, все много, много заета и пътувала до леля си, пък после малкия Крас се разболял. Странна работа. Но първата ни целувка няма да забравя никога. То кой ли може да я забрави. Дълго се чудех дали сме гаджета. Когато ѝ махнаха гипса от крака бяхме всеки ден заедно – тя беше много слаба и имаше нужда от помощ – пазарувах, чистех и със синчето ѝ играех на двора, каквото можех помагах. Две години и половина се вижда ...