Jan 19, 2025, 8:32 PM

 Студена стряха-1 

  Prose » Narratives
229 4 13
Multi-part work
6 мин reading
Владислав се загледа във водовъртежите и въздъхна.
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичката и му подаваше въдицата.
" Трябва да надхитриш рибата- туй е разликата с авджийството. Там животното почти няма шанс... При риболова може и да излъжеш рибата синко, но да се откъсне, да избяга. Тънък занаят е туй... И убодена ще живее. А животното простреляш ли го веднъж?... Ще кърви, ще кърви... И накрая ще умре."
Засукваше крайчетата на тънките си мустачета дядо Иван, усмихваше се и въздишаше.
" Казал е един мъдър човек, че ако научиш някой да лови риба, никога няма да остане гладен...И позволено е, не е грях, щом и Иисус е нахранил народа си с две риби."
Поглеждаше го с топлите си очи Владислав и детската му главица недоумяваше.
" С две риби?"
" Само с две. "- Мъдро поклащаше глава стар ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Ивита All rights reserved.

Random works
: ??:??