1 min reading
Добряка го по загледа и му рече
- Виж Рошко, ти беше добро, вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше, но не мога да остана беден. Рошко го погледна жално с тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе глава покорно и легна в краката му. Бай Петко извади един стар, поръждясал нож и без да му мигне окото преряза гърлото на кучето. Топлото тяло на Рошко падна в краката му и трепна за последно. Десетина сълзи се отрониха от очите му и се изтъркаляха в металното дъно. Той в миг подскочи от щастие Още не се беше осъзнал какво е направил и Рада се прибра вкъщи иизпищя от ужас. Падна на колене над Рошко и започна да го прегръща и оплаква
- Щом за Рошко паднаха десет сълзи, от Рада трябва да са много повече ! – позасмя се той. Избърса окървавеният нож и хукна след Радка.Чу се писък, а след това мъртвешка тишина. Малко по-късно, техният съсед влезе в петковия двор, за да види какво става. Що да види? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Алчността погубва хората...