Jun 23, 2018, 11:40 PM

Той все някога ще го получи 

  Prose » Narratives
471 3 6
10 min reading
Животните усещаха, че ще се завихри силна и страшна буря: черни гарвани издаваха грозните си звуци, грижливи женски котки прибираха малките си в задблоковите пространства и в изоставени мръсни кашони, за да ги предпазят. Светлосиньото небе над градчето мигом притъмня в лилаво и силен вятър атакува телата на дърветата.
Катя почти никога не се интересуваше от климатичното положение и от това дали ѝ е прекалено студено, или прекалено топло. Осемнадесетгодишната девойка отдавна се бе отказала да води съответстващ с единиците за нормалност живот. Момичето прекара много тежко детство – на едва осем години понасяше язвителните нападки на съучениците си, насочени към наднорменото ѝ тегло. Когато навлезе в пубертета, я осени мисълта да спортува, но отривистото поклащане на телесните ѝ мазнини я убеди, че трябва да си стои вкъщи.
– Тирът влиза! – гнусните слова на малките деца от близкото минало бяха забити в съзнанието ѝ завинаги като стрели в гнойна плът. Госпожицата се раздираше от неописуема ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??