Oct 11, 2024, 7:16 PM
Тракиана- първа част
Multi-part work
-
321 6 19Prose
-
254 5 13Prose » Narratives
3 мин reading
Като самодива израсна Тракиана пред взора на баща си. Избуяха връз раменете ѝ смолистите ѝ къдрици, понесоха се тихите ѝ стъпки по поляните, заигра под небесното светило белотата на кенарените ѝ одежди. И птича песен ли литваше из клонаците, звезди ли тръгваха в небето, все връз крехката ѝ
снага идеше безмерната им хубост.
Растеше тази ненагледност в очите на стария воденичар Симо, де с годините бе станал като забравен в пещите хляб... Като насъщния, де молитва е, и мъка, и мъдрост за живота.
Току захванат нещо немощните му ръце, а взорът му- все небето дири. Кръсти се смирено, мълком трепкат устните му, хрисимо благодари на висините. Знае старецът, че вижда го Всемилостивия и наднича в сърцето му, като книга чете по него. Здравина му дава. Щото...Уж силен е човек отвън, ама от вътре- мекота носи, крехък е с болката, де къта нишаните на живота, и де вързана стои... Търпеливо чака времето, та да разказва някой ден с очи като извори тъмни и несъхнещи. Живи като онова, де крие се в най-дъ ...
снага идеше безмерната им хубост.
Растеше тази ненагледност в очите на стария воденичар Симо, де с годините бе станал като забравен в пещите хляб... Като насъщния, де молитва е, и мъка, и мъдрост за живота.
Току захванат нещо немощните му ръце, а взорът му- все небето дири. Кръсти се смирено, мълком трепкат устните му, хрисимо благодари на висините. Знае старецът, че вижда го Всемилостивия и наднича в сърцето му, като книга чете по него. Здравина му дава. Щото...Уж силен е човек отвън, ама от вътре- мекота носи, крехък е с болката, де къта нишаните на живота, и де вързана стои... Търпеливо чака времето, та да разказва някой ден с очи като извори тъмни и несъхнещи. Живи като онова, де крие се в най-дъ ...
© Ивита All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
