Пропяха първите петли. Някъде около един часа след полунощ. Събуждам се и не мога да заспя.Очите ми се ококорили сякаш са видели изрязаното деколте на пищна блондинка. Червената стендбай точка на телевизора и тя ме гледа. Наблюдава ме докато спя. Сега я хванах. Нека гледа не правя нищо нередно. Отмествам поглед нагоре. От календарът на стената ме гледа Христо Ботев. От оная хубавата черно-бяла снимка. С голямото чело и светещите черни очи. „Добре, Бай Христо! И аз съм виновен, като всички българи,че не открихме костите ти там горе във врачанския балкан!“.Чак ми се доплаква посреднощ. Ние сме си такива. Гробовете на царете си не знаем. На най-достойните българи, на Дякона Левски… Обаче имената на футболистите на някой испански отбор наизуст ги декламираме. Въртя се в леглото и сън не ме хваща. Пък и тия очи! Да бяха им измислили по един цип. Щрак едното, щрак другото и готово. Пропяха вторите петли. Наближава три часът след полунощ. Заповядвам си, че трябва да заспивам. Към краят на зап ...