Feb 2, 2019, 3:40 PM

Тя, папагалът

  Prose
1.4K 1 2
1 min reading

     Дано не си падаш единствено по клишираните метафори, защото този път я видях да се разхожда из стаята като... папагал! Голям червен папагал. И ти си го виждал. Нали ти му подряза крилата, за да не лети?! Е, познай! Израстнали са му нови! 
      И така, разхожда се той насам-натам, а в клюна му - твоето писмо! По-точно, не писмо, а служебно съобщение, че си прочел онази електронна картичка, която бях ти изпратила още за Коледа. Щях да падна от изненада. Сега сме началото на февруари!
      Хей, спомням си, че миналата година този папагал се беше разболял от птичи грип! Ти май се уплаши тогава, признай си! Нали затова му отряза крилата - за да не хвърка след теб! Бедничкият! От високата температура беше прописал стихове! Всеки ден - поне по един стих! Ами то си е страшно! Нали когато този папагал се появява наоколо, хората си казва "Охоо, работата май е сериозна!". А ти не искаше да е така, нали? Искаше от време на време да идваш до клетката му и да му подаваш морковче: "Добро папагалче! Добро!". И да си отиваш.
        Виж го колко е кротък сега, с новите си крила! Подай му пак морковче! Сигурна съм, че не ти се сърди, а си е взел и поука - няма да ти се обяснява повече в любов. И, доколкото четох някъде, птичият грип не повтарял. Така де, не можело два пъти да се влюбиш в един и същи човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...