У него
У него всичко е епично. И връзките на обувките дори – понякога с тях привързваше дългата си коса и тя се вее като конска опашка. А това е епично.
Да не говорим за езика му. Най-често обложен и странно провиснал, той вади дъх от дълбините на нещо клокочесто и зловонно, разкрива плитчина на ума и простор на фантазията. Само чел човек може да има такава фантазия, такъв език и такова клокочещо зловонно нещо. И това е епично.
Когато говорим за епос, обикновено се сещаме за Омир или за Вазов. А пък аз се сещам, че пазя прашката си от детските години, тогава му викахме чатало. И ми иде да го взема от сандъка в мазето и да го използвам това чатало срещу този, епичния. На младини бях много добър, точността ми ме славеше като смъртен враг на врабчета, а сега, на дърти години ще ме наричат още по-уважително. Обаче ще ме арестуват, така правят с всички заслужаващи уважение персони, уви, нямам пари за билет до Сърбия или до Дубай, за да противодействам срещу това. Властта пази всичко епично, не сте ли забелязали?
Давам веднага пример. Ако сгазите лука, ще ви образуват начаса досъдебно производство и ще ми тормозят до дупка. Може и да ви дадат на съд, а там не потупват по рамото. Ако сгазите човек, може и да ви се размине. А ако редовно газите закона – с повод и без повод, значи сте властник и законът ви пази. Демек, законът е охранител на властта, а не на правдата.
Хубавото е, че така е отколе. Лошото – че Омир и Вазов са възпявали герои, защото са се вдъхновявали от тях.
Епичното у нас е лично. Като власт. Или като връзка на обувки. И не става за възпяване.
Но говорехме за епичното у него. Кой е той? Защо ни управлява?
Преди няколко дни нарязяха тялото на едно младо момиче и 10-20 градове въстанаха. Това е прекрасно. Но когато нарязват държавата с касапски нож, никой не въстава. Четири милиарда кражба от КТБ. Всичко заспа. Няколко милиарда от летището – народът спи. Стотина милиона кражби от ремонти само в София - няма проблем. А изведнъж обществото се събужда, защото негов член е наранен със средна телесна повреда. И за това е виновна общината, жената, живота, мъжа, вселената, каквото и да е – виновни са всички! Най-вече: съдът.
Ето как е кръстено това общество – да обвинява невинните. Малоумните дават акъл за справедливост.
Този ненормалник, дето е сторил това с момичето - да гние до живот в затвора, ако питате мене.
Ама мене никой не ме пита. Защото същата вина има малоумника, който е решил, че Пеевски ще пише Конституцията на България.
Па и защо съдът да носи вина - той разрешава спорове, за нищо друго не става, ако не го корумпираш. Той не е страна. Ала несправедливото решение, дори и да не е такова, става политическо: Пеевски веднага иска оставка на съдията. И става върховен съдия, без да е такъв.
А на Пеевски кой ще му поискка оставката?
Никой няма смелост за това.
Очевидно държава няма. Както казва Томас Хобс: „Където няма държава, нищо не е несправедливо“.
Казал го е в „Левиатан“. Ако ви трябват страниците и датата на изданието, ще има да чакате. Питайте Пеевски.
Няма несправедливост в България. просто няма държава. Какво тук не е ясно?
Вече петнайсет години някой драска върху лицето на държавата. Някой я обезобрази. Дали това е тежка, средна или лека повреда – не зная. А и не зная как може да се говори за тялото като повреда, сякаш е ръчка на автомобил. Но очевидно така е решил нашият законодател.
Но България не прилича на себе си. Обезобразена е . Прилича на престъпния си вид от началото и средата на 90-те години на миналия век.
... У него всичко е епично. У човека. Той дава власт, той я отнема.
Нямам представа колко човеци са давали власт на изчадията, които добиха онази самодостатъчност, за да бъдат тартори на живота. Обичайно това са лишени от качества люде, защитавани от други, за които много българи гласуват. В парламента влизат и излизат само хора по голяма нужда. Всеки народ се нуждае от нужник.
Както и да е. Това не е политическо внушение. Гласувайте за когото си искате.
Но не изполвайте средния пръст.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
. В смисъл- никой нормален човек не защитава и не оправдава например домашното насилие (срещу което доколкото съм запознат има клаузи във въпросна конвенция). Проблема е, че в "пакет" с положителните неща, се опитват да ни пробутат и откровени нелепости, на които само сбърканите... тъй, де- "широкоскроени" 