У него всичко е епично. И връзките на обувките дори – понякога с тях привързваше дългата си коса и тя се вее като конска опашка. А това е епично.
Да не говорим за езика му. Най-често обложен и странно провиснал, той вади дъх от дълбините на нещо клокочесто и зловонно, разкрива плитчина на ума и простор на фантазията. Само чел човек може да има такава фантазия, такъв език и такова клокочещо зловонно нещо. И това е епично.
Когато говорим за епос, обикновено се сещаме за Омир или за Вазов. А пък аз се сещам, че пазя прашката си от детските години, тогава му викахме чатало. И ми иде да го взема от сандъка в мазето и да го използвам това чатало срещу този, епичния. На младини бях много добър, точността ми ме славеше като смъртен враг на врабчета, а сега, на дърти години ще ме наричат още по-уважително. Обаче ще ме арестуват, така правят с всички заслужаващи уважение персони, уви, нямам пари за билет до Сърбия или до Дубай, за да противодействам срещу това. Властта пази всичко епично, не сте ...