В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в стаите бяха строени по строго определен начин; в мивката нямаше мръсни чинии, вилиците се радваха на мека свежест…
Мъжът обичаше да му е подредено. Нали знаете как мирише дъждът? Така ухаеха холът, спалнята, кухнята, тоалетната и банята. Да ти се навлажни небцето от наслада… И да искаш да бъдеш стая…
В момента съм режисьор на поредния си прозаичен филм. Трябва да насоча камерата към миналото на тази персона и да ви разкрия нейните младежки въжделения, за да се запитате: ,,Какво ме свързва с Таньо Миев?''. Знам, че искате това. Ще го направя…
Младото момче живееше в собствен свят, уповаващ се на вяра в Доброто, стремеж към Честност и гонитба на Възвишени Мечти. За любов му се говореше, но не ...