В света на приказките
Когато бях малка обичах много приказките. Впрочем като всички деца. Мечтаех да съм принцеса. Обувах обувките на мама, обличах дългата ѝ нощница и мятах някой чаршаф за наметало. Нямаше стол в кухнята който да не е бил я красив жребец, я някой златорог. Попивах като гъба всяко вълшебно слово и го пренасях в игрите и сънищата си. Плачех с онези бедни момичета - беднячки, сирачета или несретнички, живеещи в бедност и нищета. Мечтаещи за по- добър живот. Трудно ми бе да разбера мащехите, доведените сестри и лошотията. Доброто обаче винаги побеждаваше. Та нали за това бе приказка! Винаги бедните забогатяваха и печелеха сърцето на принца или принцесата.
Ами истинските принцеси и те бяха нещастни. Често строгият им баща ги задължаваше да се омъжат не за когото искат. Страдат, бягат и накрая си умират на ината, ама постигат заветната си мечта - да се омъжат по любов.
Обичах да размахвам някоя отчупена от храстите пръчка и се превръщах във фея или вълшебница. Готова да омагьосва.
Имахме и една мокетена пътека в коридора, която често вземаше ролята на вълшебно килимче. Така пътувах безплатно през света, а книгата беше илюминатора през който го наблюдавах.
Пораснах! От малкото грозно патенце ( бях високо и кльощаво момиче) се превърнах в лебед. Разбрах, че лесно не се става принцеса. Доста жаби ми се наложи да целуна, преди да разбера, че ме застрашава опасността не те да се превърнат в принцове, а аз в жаба. От толкова търсене на жабока - принц неусетно се озовах в блатото и жабоняка. Има ли нещо по-глупаво от суетата и претенцията, че си нещо повече от това, което си?
Палех клечки кибрит и търсех в огънят им топлина и разбиране, също като малката кибритопродавачка. Мразех тази приказка, като малка плачех на нея! Още повече я намразих и като голяма. В бездушието и жестокостта няма нищо приказно. Видях детски души отдавна остарели. Виждах как възрастните ги разстрелваха с безразличните си погледи, а кибритът в детските им ръчички отдавна бе мокър - от сълзите им.
Странна съм, обикалям още из приказките. Къде яхнала кон, къде магаре, а понякога и боса. Бях и Червената Шапка - няколко пъти. Понякога засядах в нечие вълче гърло, а друг път успявах да се измъкна от зъбите му с някоя и друга драскотина. Лошото е, че никога не дочаках ловеца. Той така и не се появи.
Често потъвах в морето на живота, представяйки си, че съм малката русалка. За жалост то ме превръщаше в пяна и ме изхвърляше на брега.
Чувствах се и като Палечка - малка и невидима, пред мечтания принц. Е, в живота принцът не обиква бедното момиче, ами си намира някоя спрямо чергата и интереса. Те и принцесите спряха да се инатят пред бащите си и примиренчески наведоха глава.
Доста ябълки изядох, някои отровни, други пълни с пестициди. Едни сама откъснах, а други ми ги пробутаха. Вече добих и имунитет към отровата, сега си ги ям ежедневно.
Видях Пепеляшки, които се превръщаха в тикви и красавици в зверове. Снежанки които въртяха на пръстта си седемте джуджета и ги ушушкваха до дупка. Сблъсках се с великани в чиито гърди туптеше сърце на заек и все още се криеха зад полите на мама. Спящи красавици които проспаха живота си.
Също като Елиза в мълчание плета риза от коприва и гася пламналите си ръце със сълзи. Моля се да разваля злата магия!
Вълшебствата отдавна са безсилни в живота. Али Баба и четиринадесетте разбойника живеят спокойно между нас и не крият богатствата си в пещери, а ги харчат за скъпи коли и луксозни яхти. Духът от вълшебната лампа мрази да изпълнява желания и заспа стогодишен сън, глътнал шепа приспивателни. Златната рибка я отмъкнаха бракониери и я изпържиха с останалите шарани.
Отказах се от принцовете. Не искам и да съм принцеса! Сега чакам моето храбро оловно войниче. Готово да влезе в огъня за мен, да ме брани и обича. Сред толкова метални отпадъци все може да се намери малко олово и калъп за да се излее.
© Росица Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво, Росица! Поздравления!
-
Благодаря, Таня!🙂
-
Хубава приказка, Роси! Вярвай в оловния войник! Той е храбрец!
Харесва ми разказа! -
Благодаря, Иржи! " В приказките всичко не е случайно. Всичко има свой смисъл. "
-
Кое дете не е живяло в магията на приказките! Идва времето на разочарованието, че в живота почти не се случват такива чудеса, а по- късно и осъзнаването колко е важно това оловно войниче- малко, но силно а и ако те обича....не ти трябват принцове! Колко неща писаха за Меган, когато попада зарад Хари в Двореца! И се бунтува! Великолепен разказ, Роси, като и всичките ти останали!...
-
Благодаря, Петър! 🙂
Страхотна идея, Ани Монева! 🙂 Благодаря! -
Остави ги ти тези приказни герои, та били и оловни войници. Огледай се за извънземни. То се разбра, че на приказки е трудно да се случи, поне с извънземните може пък да провърви.
Хареса ми иронията и самоиронията в написаното. -
Роси, страхотно и осъвременено разказче с нов прочит за любимите ни детски герои....
-
Благодаря, DPP (SMooth)! Много обичам, да откривам приказни герои в приказката на живота!
Пепи, както винаги си оригинална! 🙂 Благодаря ти! -
ХаХаХа! Росиии!
"Сред толкова меНтални отпадъци все може да се намери малко олово и калъп за да се излее."
Поздравления! -
Браво, Роси! Миксирала си толкова много истински приказки
Понякога, човек трябва такава приказка да разкаже на децата си. -
Вале, ( позволи ми да се обърна така ) жените сме крехки, колкото и да се правим на силни! Понякога градим илюзии и когато се срутят ни боли!❤
-
аз и до ден-днешен обожавам приказки, е понякога плача, след като съм повярвала в някоя
-
Благодаря, Ирка! ❤
-
Много ми хареса. Поднасяш иронията леко и с приятна доза хумор
-
Моята приказка отива към залеза си, Деа, а залезът е красив! Благодаря ти!❤
-
Остави ги старите приказки, Роси. Напиши си нова, само твоя.❤
-
Благодаря, maistora (Красимир Тенев)! За мен е удоволствие да знам вашето мнение!
-
Връщах се тук няколко пъти тук.
Много оригинални интерпретации, пречупени през призмата на съвременния живот. Едно умело миксиране на небивалици с реалния живот. На места има изведени сентенции, като:
,,Има ли нещо по-глупаво от суетата и претенцията, че си нещо повече от това, което си,, замислящо е. Човек се пита, дали не е вдигнал ,,летвата,, или носа си прекалено високо. -
Благодаря, Мария! Много мили думи! ❤
-
Не спирай да вярваш, Роси!❣️ И в приказките, но и себе си! И бъди готова винаги да допишеш края на приказната история, която е забравила накъде е тръгнала, да ѝ дадеш посока, да определиш скоростта на придвижване към целта!😃 Прекрасно произведение си написала! Поздравявам те!👏❣️
-
😁😁 Усмихна ме, Силве! ❤
-
Ех, непоправима романтичке, така ми хареса иронията ти, че тъкмо си помислих за Келеша, а ти ме изненада с оловния войник. Много реалистична приказка, при това без край. Прочетох с удоволствие!
-
Благодаря за хубавия коментар, batchvarov (Дон Бъч)! 🙂
Благодаря, Bezzhichen (Безжичен)! Надявам се на базата на алегорията, да съм довела до съответната поука читателя!
Благодаря, Самовила! Нали все пак авторите на приказки са черпели идеи от живота! Надежда има! 🙂 -
За жалост по тъжна приказка от живота няма. Да се надяваме, че все пак там някъде съществуват истински приказни герои. Надеждата умира последна. Хубав и поучителен разказ.
-
Хареса ми иносказателният начин, който си избрала в този разказ...
-
Каква палитра от образи и настроения си създала... Микс от приказни герои, поуки като от басня, философски обобщения - това е безкрайно трудно за постигане, а ти си се справила чудесно!
-
🙂 Благодаря, Костадин!
-
Много,мнооого ми хареса.Поздрав Роси и успех с войничето като го намериш.
-
🤣🤣🤣 Внимавай, да не дойде бабата! ( Ако е и с метла, става страшно!)
-
Миг 31, благодаря страхотния коментар! Наистина ме трогна! Аз също мисля, че всеки има своя приказка и от него зависи дали ще е красива. Мразея приказките с тъжен край! За това съм и такъв оптимист в живота! Аз съм си избрала весела и щастлива приказка!
Гедеон, направо ме изчерви 😊. -
Обичам да те слушам как разказваш! През съзнанието ми като калейдоскоп преминаха всички приказни герои. Явно ме е орисала "Феята на блондинките", защото още от дете си знаех, че си имам само моя приказка. Аз само чувствам , пожелавам и вълшебствата се случват. Най фрапиращото е , че продължавам да живея в същият дух. За всекиго ТАМ има написана приказка когато пожелаваш нечие чуждо вълшебство и да се изпълни , то вместо да му се насладиш се оказва , че то те опустошава! Такава си е моята философия! Благодаря ти за чудният разказ! Обожавам да те чета!
-
Обичам приказките, Ивита, понякога просто виждам героите им в реалния ни живот! Благодаря за хубавия коментар! ❤
Гедеон, 😃😃 -
Много хубав разказ, Роска!
Приказен, но и отрезвяващ. И малко тъжен. И замислящ. От цялото си сърце ти желая да срещнеш своето храбро оловно войниче.💗 -
😃🤣 Жена съм, бе човек, жена!
-
Благодаря ти, Зиги! 🙂
Гедеон, подсети ме за един виц : Истинският мъж е от стомана и не може да бъде пречупен. Затова на жената ѝ остава само едно - да пили! 😃😃 -
Много е хубаво, Роси! И аз съм плакал навремето на тъжни приказки... Страхотен разказ! 😊
-
Юрии, ще си мерим приказните герои, като си дойда! 😊😊 Благодаря ти!
Миночка, животът е една приказка! Пълен с добри и лоши герои! Благодаря ти! ❤ -
Роси и този път си блестяща, такъв майстор си на перото! Поздравявам те!
-
Роси! 😊😊🌷
Отдавна не сънувам Баба Яга,
и принцове с каляски през нощта.
С жабоците от приказките лягах,
а будех се с влечуги сутринта! -
Благодаря, maistora ( Красимир Тенев)!🙂
Гедеон, 🙂 разведри деня ми! Дано ти е яко оловото! 😃😃
Иве, пожелавам ти едно истинско оловно войниче, готово да влезе в огъня за теб! -
Роси, и аз го чакам! Благодаря ти за тази приказна история, разказала реалния живот!
-
Приказен микс!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
