ВАВИЛОНСКИ КУЛИ
Едно време в еди-кое си село в две съседни, напълно еднакви къщи – с еднакво широки дворове, с еднакъв брой етажи и стаи, врати и прозорци, тераси и комини, с еднакъв цвят – живеели двамата братя Кабил и Хабил. Техните взаимоотношения били точно такива, каквито трябва да бъдат взаимоотношенията между всички братя, дори, ако не звучеше твърде поетично, патетично, утопично и идеалистично, бих казал и между всички хора. Кабил и Хабил работели заедно и всичко спечелено делели по братски, като и двамата нямали нищо против, дори често настоявали другият да вземе по-голям дял, но в крайна сметка винаги стигали до разбирателство и разделяли спечеленото напълно поравно. Също така те обичали и да си почиват заедно. Всеки от двамата помагал на другия, в каквото и с каквото можел, и най-важното – когато говорели, се разбирали прекрасно, всеки знаел какво казва другият, без да се налага да се правят излишни, неточни и най-често неверни догадки и предположения; думите им имали общ см ...