Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от разпад, от проказа. Би трябвало... да направим много неща. Но не правим нищо. Нито ти, нито аз. Седим и се гледаме мълчаливо през масата, докато хамалите изпразват апартамента ни. Изнасят бездушно мебели, подаръци, спомени... любов. Не че сме седнали умишлено да се гледаме и да мълчим. Просто така се случи, ти се измори да се караш на хамалите, а аз се бях покрил в кухнята, за да не ти се пречкам.
И така седнахме един срещу друг на приглушена светлина. Намалих я, когато влезе, нали те дразни яркото осветление. Още не съм се освободил от всичките си навици, свързани с теб. Гледаме се... Не знам какво да ти кажа, дори не знам дали искам да ти казвам нещо. Сякаш и при теб е така. Сякаш така е ...