Вечни очи
Имало едно време едно далечно село, в което всички хора се държали грубо един към друг. Те само се обиждали, кълнели и злословили. Сред тях изпъквала Гергана – тя винаги била в лошо настроение, биела децата си без причина и дори останалите я отбягвали. Злият ù характер нямал равен.
Веднъж в селото пристигнал странник. По дрехите му се разбирало, че е вървял дълго. Той твърдял, че бил дошъл от далечна страна и искал да обходи света, за да види чудесата му. Хората бързо го обградили.
- К’во искаш? – сопнала му се кметицата.
- Я си върви по пътя! – провикнал се едър мъж.
Гергана разблъскала другите и се насочила към странника. Измерила го от глава до пети и креснала сърдито:
- Ха! Дошъл бил от далечна страна! Как пък не! – тя го погледнала яростно. – Ти си един голям и глупав лъжец! Не те щем! Тук и без това няма място за теб! Освен това си мръсен скитник. Омитай се, нямаш работа при нас!
Странникът не отговорил. Протегнал пръстите си към нея и промълвил някакви неразбираеми дум ...