The work is not suitable for people under 18 years of age.
Има факти и събития, които никога няма да получат нормално обяснение. Всеки сблъсък с тях ни стъписва и загатва за могъщи сили с тъмна природа, които управляват този свят. Техните промисли не съвпадат с нашите и разрушават крехката черупка, която се опитваме да си изградим, подобно охлюва, за по-голяма сигурност и като спасително убежище. Ще ме разберете по-ясно, ако сте чели романа на Булгаков "Майстора и Маргарита" и си припомните как Анушка разлива олиото по релсата.
В далечната 1968г. Ясновидеца не бе още ясновидец. В една нощ, през която луната надничаше като воайор в спалнята му, той се събуди около 3 часа с особено и тревожно чувство. В стаята не би трябвало да има никой друг освен него, но леко изпукване, идващо от стария гардероб, разположен на 3 метра от леглото му, го накара да наостри уши. Гардеробът бе двукрил, а лявата му врата представляваше огледало. Точно в центъра на това огледало той локализира звука. Бе легнал с гръб към гардероба и затова нямаше пряка видимост. Окончателно разсънен, се опита да завърти тялото си, за да види какво точно се случва. Още не бе успял да се извърне напълно, когато усети как от пъпа му се излъчва мощен светлинен сноп, прекосява стаята и се влива в центъра на огледалото в мястото - излъчвател на шума. Снопът бе с много ярък цвят, наподобяващ светкавиците, но и с леко синкав отенък. Тялото му започна да се тресе от високия волтаж в конвулсни движения и в състояние на истински шок и ужас той осезаваше това свръхестествено явление. То продължи приблизително около 30 секунди, придружено от силен пукот и пращене, а после внезапно спря. Всичко утихна, сякаш не се бе случвало, а прималялото от изпитанието тяло нямаше сили да помръдне. С никого не сподели преживяването си от страх да не бъде обявен за луд, но от тази нощ с него започваха да се случват странни неща. Караше свои приятели да изсипват клечки от кутия кибрит върху пода и ги шокираше, съобщавайки им какъв е броят на клечките. След преброяване те винаги се оказваха точно толкова. Започна да сънува близки и познати в ситуации, които впоследствие 1:1 се случваха с тях наяве. Отгатваше числа от тотализатора, наблюдавайки по телевизията въртенето на сферата с топките с номера от 1 до 49, миг преди съответната топка да изпадне от сферата.
Така се случи, че Ясновидеца отбиваше военната си служба в поделение 25250 в Граф Игнатиево /сега летище на НАТО/, чийто командир - подполковник Цурев /известен с прякора си Щрауса/, впоследствие се самоуби. Поделението бе заградено с висока над 2 метра плътна тухлена ограда. Порталът му бе увенчан от огромна и тежка порта, която винаги стоеше затворена. Непосредствено пред този портал минаваше жп линия, идваща от Пловдив, а от другата страна на линията бе разположено селото Граф Игнатиево. Ясновидеца служеше в т.нар. Зенитна батарея, влизаща в състава на Охранителния батальон, наричан за краткост ОХР. Тази батарея използваше 37 милиметрови зенитни оръдия, артисали от войната във Виетнам през 1962г. ОХР обезпечаваше денонощната и нощна охрана на по-важните постове, като складовете за керосин /т.нар. Ге Се ЕМ-и/, с който зареждаха самолетите, стоянките на тези самолети и ракетните остановки - ТЕЧ /с каквито понастоящем България вече не разполага/. Охраняваха се и караулните помещения, както и спалните. Всеки войник даваше наряд през вечер. Казано най-простичко - от общо 720 дни военна служба всеки Охереец щеше да прекара точно 360 безсънни нощи. Очите на тези редници бяха подути и изцъклени от мъчителното безсъние, а теметата на мнозина от тях - оплешивели от нескончаемото носене на нарядните каски. Наричаха се помежду си - бухали, при това с пълно основание. Ясновидеца никога нямаше да забрави първия такъв бухал, когото видя, с почетния прякор - Стареца. Той се уволняваше след 3 дни. Въпреки своите 20 години, наистина бе заприличал на старец. Стареца дойде при новобранците, свали каската си и навеждайки плешивото си теме към тях им каза:
- Момчета, свалям ви шапка, защото вие сте мъченици! И попита провокативно - знаете ли колко тежат тези обувки? - посочвайки към кубинките си.
А след настъпилото тягостно мълчание, поясни: - Тежат само 24 месеца!
Всичко в поделение Граф Игнатиево бе наследено от немците /още от времето на втората световна война/: дървените наблюдателни кули, наричани по руски образец - Вишки. Телефоните с индуктори. Настилката на пистите, от които излитаха самолетите, дори и караулните помещения, заедно с наровете в тях. Старшина на зенитната батарея бе старши сержант Кривчев - около 37 годишен здравеняк, гладко обръснат, с ръст около метър и 68 сантиметра, който винаги си избираше обувки с високи токове, за да тушира комплекса си за ръстова малоценност. Кривчев бе семеен и живееше в самото село Граф Игнатиево. Голяма част от военните с офицерски чинове, обаче, обитаваха т.нар. городок - миниградче в поделението, състоящо се от жилищни блокове. Останалата част от офицерите живееха в Пловдив.
Излизането в отпуск на редници бе истинско събитие. За гарнизон с преспиване можеше само да се мечтае, тъй като нямаше кой да поеме наряда на съответния щастливец. Затова най-честата форма за отпускарстване бе т.нар. градски отпуск, т.е. в рамките на един ден - обичайно неделен. И ето, че на Ясновидеца и на един негов колега по служба - редник Димитър Янчев, бе оказана висока чест. Ротният командир, известен с прозвището сеньор Гочо Кофата, им разписа книжките за градски отпуск /с времетраене от 8 до 20 часа за предстоящия летен неделен ден/. Не е необходимо да обясняваме какви щастливи усмивки грейнаха на техните лица. Колегите ги обградиха с възгласи: - Густо майнички на Филибето!
Да, наистина добре щяха да се поразкършат двете майнички из Филибето, да си пооплакнат оченцата, че то в село Граф Игнатиево имаше единствено непълнолетни ромки. Тях ги обожаваше само Осето /редник Николов/ от Самоков, който пръв светна колегите си що означават компири. Осето мастурбираше нескончаемо и все редеше песнички за въпросните ромки:
"Зурие, Селиме,
я обичам и двете.
Викат ми - Гялборда,
пак сънувам Небия..."
а когато го пращаха да се мие, той си тананикаше:
"Они ме пратят да се мия,
я избуам една чекия..."
И ето дойде щастливата неделя, но имаше правило - в отпуск да се излиза само с парадна униформа. А парадните униформи стояха заключени в склад, за който ключ имаше единствено Кривчев. Но точно в тази неделя, на която Янчев и Ясновидеца възлагаха толкова надежди и държаха в ръце разписаните от ротния военни книжки, застанали още в 7.30 трепетно пред склада с дрехи, Кривчев не се яви. Или си бе пийнал повечко в съботната вечер, или бе ударил една "пушка" на жената в нетрезво състояние, а после здраво захъркал, пропускайки яркия изгрев, ала фактът си оставаше - от Кривчев ни "рожки, да ножки". Стояха си двамата новобранци в прединфарктно състояние и все по-ясно им ставаше, че ще се разминат с отпуската, а дали някога въобще щеше да има друга подобна, не бе никак ясно. Последната им надежда бе да се порадват поне на половин отпуска. Това значеше Кривчев да им даде дрехите около 14 часа.
И наближи уреченият час, но никакъв Кривчев се не задаваше. Напрежението растеше, а времето напредна и часовникът вече сочеше 15 без десет. Дори и за идиот би било ясно, че Кривчев в този ден няма да дойде, щом до този момент не се е явил. Тогава Димитър Янчев се обърна към Ясновидеца и му рече:
- Хайде да си ходим, брато. Язък за отпуската. Големи Марко Тотевци сме ние с теб.
Нещо трепна в Ясновидеца и той му отговори:
- Слушай, мой човек. Виждаш ли тази цигара /и извади от джоба си една цигара - марка "Слънце"/. Сега започвам да я пуша. В момента, в който я изпуша, ще я хвърля на земята и ще я настъпя с кубинката си. Точно тогава Кривчев ще влезе през портала на поделението.
Тук Янчев прихна да се смее и гледаше подигравателно Ясновидеца. После му каза:
- Тъй и тъй чакахме толкова, та що да не изчакаме още няколко минути, за да ти погледам сеира.
Ясновидеца запуши цигарата и пушейки му говореше:
Сега Кривчев излиза от дома си. Сега е на улицата. Намира се на 500 метра от поделението...Сега пресича прелеза... Сега се движи покрай оградата на поделението...Ето - вече е на 10 метра от вратата...Сега ще отвори вратата.
Точно в този момент Ясновидеца хвърли изпушената цигара на бетоновата настилка и я настъпи с кубинката си, казвайки:
- Кривчев влиза!
Беше с гръб към портала на поделението, а Янчев с лице към него. Дори не виждаше какво се случва, но точно в този момент очите на Янчев се разшириха от ужас. Той се олюля и за да не падне се хвана за Ясновидеца. Кривчев бе влязъл в поделението.
Отпускът се състоя, макар и в окастрен вариант, но Янчев щеше да разправя наляво и надясно тази невероятна случка дълги години след нея. Той даже не знаеше, че Ясновидеца, макар и с гръб към оградата, виждаше Кривчев като едно сиво движещо се петно още от момента на излизане от собствения му дом до портала на поделението. Но дори и да знаеше това, едва ли щеше да го повярва!
© Младен Мисана All rights reserved.
Сякаш бях там ( назад във времето ) и усещах емоцията на всяка твоя дума! Поздравявам те най-искрено!