6 min reading
Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някаква муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещо. На календара отсреща е отбелязана датата 19 май, но е невъзможна толкова протяжна сряда – струва ми се, че е цяла вечност. А и ясно си спомням – вече много пъти съмва и мръква, значи отдавна не е 19 май.
Какво значение има за мен кой е месецът и коя изобщо е годината? Абсолютно никакво. А всъщност би трябвало да има, защото времето ме приближава към избавлението. Знам, че краят не е далече – от тялото ми извира отвратителната смрад на гниеща плът. Сутрин и вечер ми почистваш раните от залежаването, сменяш ми чаршафите. Не усещам докосването ти – дали е нежно, или е грубо? Нормално е да съм ти благодарен. Наистина е нормално.
Сигурно ще умра през есента или през зимата. Когато студът започ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up