За брака и животните
Днес са ме налегнали едни философски мисли...С риск да се изложа, ще ги споделя.
Чудя се... Това - бракът, e като в зоологическа градина.
Първите години, кога бях слаба, стройна, моят ме наричаше Гълъбица, моята газела, Сърничке..., а аз него - Мечо, Тигърчо... Бяхме пълни с енергия - като шимпанзета, вечно хванали гората и все с големи компании около нас. "Чифтосвахме" се по всяко време, на което и ще да е място и по няколко пъти на ден. Ако не го правихме, то в главите ни, все туй се въртеше.
После се превърнах в Пчелата-майка - грижи за пчелички и търтей! Цял ден жужиш нагоре-надолу с торби, храни, грижи... Иде ти да почнеш, да жилиш подред. Къщата, като кошер - вечно пълна и жужаща - на рояци.
След години ставаш като лъвица - тежка, достолепна, всяваща респект. Все още търсена за секс от лъва, а и още се намират чужди лъвове да я преследват.
Има етапи и с кокошки, гъсоци и всякакъв вид пернати, летящи или ходещи по земята.
Сега ми се струва, че сме нещо средно между слон и делфин. Тежки на килограми и бавно подвижни! Секс има, ако слоницата склони, иначе слона може само да си мечтае. То и да има, е като при делфините - много зор и навиване - за 12 секунди.
Та сега стоя и се питам туй: След още някоя и друга година, в к'ви ли мекотели ще се превърнем?
© Росица Димова All rights reserved.
А някои са толкова гламави, че сменят този до себе си с котка или куче 
