За принцовете и особено за принцесите
За принцовете и особено за принцесите
Посвещава се на русото ангелче от магазина!
Опашка на касата. Изнервящо, но нормално! Анемично пристъпвам, гушкайки обичливо бутилката.
- Здлавей! - поглеждам надолу. "Здлавей" ме държи за ръкава. "Здлавей" е руса, симпатична, с плитчици и розови ластичета... и е на около пет годинки.
- Здрасти - казвам ù...
Оглежда ме критично. От детския поглед няма къде да се скриеш, братко!
- Това какво е? - пита ме, сочейки бутилката.
- Уиски...
- Ама ти пиеш ли?
Хванат на тясно, изръмжавам нещо като "да".
- Защо? - любимият ми въпрос...
- Помага понякога. - казвам.
- Много ли?
- Много пия, малко помага - проклех се в секундата, в която го казах.
- Имаш ли си плинцеса? - започвам ле-е-ко да изпадам в паника.
- Не...
- Мама пък си има, аз съм нейната плинцеса хи-хи... - майка ù зад количката смутено се усмихва. Видимо не е сигурна. Намигам ù - държа нещата под контрол. "Здлавей" продължава да ме обработва като професионален боксьор.
- А кола имаш ли?
- Имам - изстрелвам, изпълнен с гордост.
- Ако си плодадеш колата и си купиш кон, може да станеш плинц и да си намелиш плинцеса.
Нокдаун!
Майката най-после плаща и си прибира зверчето. На излизане "Здлавей" се обръща, махва ми, отвръщам. Поглеждам я в очите, няма лъжа, нито ирония...
- Имате ли Билла карта?
- Нямам - но имам кола и къде да го търся сега тоя кон...
© Филип Филипов All rights reserved.
