/серия "Съдбата на съдбата"/
Наведох се отново напред… Тук работят… Скука! Тук нещо учат… Пак скука…
Оппа… Тук има купон. Бутилките се търкалят празни, момите още по-празни, момците – кухи вече…
Я, една хубавица седи и разсеяно гледа през прозореца… Че защо е тук? Купонът като част от търсенията й? Ми – каквото търси, ще го намери… Аха, ето един необходим – грозен, тъп, самовлюбен…
А ония още ли работят? Не, награбили са вили и коси, мъчат се да отблъснат разбойници… Така, така… Ей, че интересно се търкаля тая глава… Тоя пък хем ще мре, хем се оплел в червата си…
Аха, юнак се появи… Блестящи доспехи, лъсва мечът му, един бандит, втори… Такааа…
Бе, че е храбър – храбър е. И благороден – няма начин да не е разбрал от пръв поглед, че от тия селяци файда няма да види… И, все пак, им помага… Да го подхлъзна върху ония карантии… И да видя как ще се справи…
Я! Скочи като стар козел през плет към млада коза… Браво! Засега ще му помагам, утре, другия месец, след година – ще видим, не зная на ка ...