Барът, по разписание, трябваше да затвори в 00:30ч. Но с Криси ни отне още около половин час, за да разтребим и почистим навсякъде. Хората от кухнята си бяха отишли по-рано. Все още не знаех къде се намирам, заради напрежението от първия работен ден. Но се чувствах удовлетворен от това, че часовете някак „литнаха“ и то в добро настроение и шеги. Момичето, което ми помагаше, беше дружелюбно и отзивчиво. Не ме накара дори за секунда да се почувствам слаб и неук на новата длъжност. Направляваше ме кое къде се намира и ми обясняваше за поръчките. Работеше бързо и прецизно. А освен това и тичаше да обслужва още куп маси.
– Взе ли си всичко? – попита на тръгване.
– Да, а ти?
– Ако не съм, утре ще си го прибера. – засмя се. – Пускам алармата и трябва да излезем по най-бързия начин.
– Оп, ето, че щеше да си забравиш горницата...
– Знаех си...
Излязохме навън и след натискането на някакво копче, по вратата проскърца нещо.
– Това е допълнителната защита.
– Аха...
– Е, ще се видим утре по същото ...