Зад завесата
Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечурлига. Едно свъсено утро погледът му случайно попадна на отворения прозорец на отсрещната къща. Съдбата му беше приготвила странна гледка –младо момиче, с дълги кестеняви коси, движеше ръцете си – нагоре, надолу, встрани. Чавдар се загледа. Не можеше да повярва – това момиче правеше всичко с невероятна красота и финес, ръцете ѝ сякаш бяха два влюбени жерава, които се галеха, пърхаха нагоре - надолу, застиваха в любовен унес, лицето ѝ – тяхното малко дете. Имаше някаква хипнотизираща магичност в тия движения напомнящи тайнствен ритуал. Започна бързо да ги скицира на лист. След месец, скрит зад завесата, имаше цяла тетрадка с упражнения. Странното беше, че започна да се усеща спокоен – сърцето му стихна, главата му се избистри, забрави алкохола и нечестната съдба.
Приложи някои упражнения в часовете си и децата спряха да крещят така неистово и дразнещо. Написа книга, която се разграби за броени дни. Започнаха да го канят в телевизионни предавания, създадоха се клубове „ЧаШик”, избраха го за мъж на годината. Беше истински щастлив! Навярно съдбата не е била толкова зла с мен – мислеше понякога Чавдар Шиков.
Един слънчев ден излезе забързан за работа. И тогава я видя. Да, тя, с познатата грация и финес, с кестенявите дълги коси. Гледаше го с усмивка като близък приятел, леко кимна и помаха с ръка. Непозната жена бавно буташе инвалидната ѝ количка.
© Нина Стоянова All rights reserved.
