Захлупената
Беше възпълен и тромав мъж над петдесетте. Вървеше бавно, защото имаше проблем със сърцето. Говореше властно и тежко – навик от шефските постове, които беше заемал. Не обичаше да го пренебрегват, прекъсват или да му противоречат. Беше мъжът в семейството с главно М.
- Казвай каквото имаш да казваш на мен. Жена ми е захлупена и болнава. Решенията вземам аз. – бяха обичайните му думи.
Живееха монотонно, сиво и незабележимо. Дори не представляваха интерес за местните клюкари.
Беше се стъмнило. Тя слезе усмихната от колата. Очите й светеха под лунната светлина като на котка. Новите й елегантни обувки потракваха щастливо. Пред вратата на къщата поспря. Замисли се за мъжът си. Едва ли щеше да забележи грима й. Сигурно дремеше пред телевизора увит с някое старо одеяло. Старо и овехтяло като него. Тази мисъл я накара да се подсмихне презрително. Сети се как я нарича. Звучеше обидно, но сега й вършеше чудесна работа. Едва ли някой би повярвал, че си има любовник. Дори и той! Ами тя беше толкова много.... захлупена.
© Катя Иванова All rights reserved.
