В открития космос е тъмно. Каквото и да си мислите, каквото и да си представяте. Тъмно е и въобще не е толкова романтично, колкото звучи. Всъщност колко неща ти се струват романтични, когато знаеш, че ще умреш след няколко часа?
Хората все разправят, че в такива моменти виждаш цветовете по-ярко, птичките по-сладко, любимата ти е по-красива.
Глупости.
Остават ми два часа живот и нищо не ми се струва по-хубаво. Явно днес ще руша митове като за последно. Буквално. Всъщност целият си живот руша митове. То пък един живот – да умреш на двадесет и пет във век, когато хората умират на сто и тридесет, е балъшко.
Много, много балъшко.
Имам два часа да си припомня всичко преди да ми свърши кислорода и да се слея с всемира. Ама, че глупост!
Бях на шестнадесет и тъкмо бях започнал физическата си подготовка за кандидатстване в гръцката академия за космонавти. Напих се като прасе след първата тренировката и заедно с най-добрия ми приятел се качихме в колата на път за вкъщи. Помня, че се събудих в бол ...