Злободневни
Разглеждам кооперативния пазар,.. цени, продукти,.. мазни лелки и шкембести чичковци зад сергиите,.. псевдо производители, бели като сняг, слънце не видяли...
Гледам табелките - домати розЪви 2.50 лв/ / кгл,.. бАлгЪск. домат розЪв 3.оо кгл,...тиквички 1.80...
крастЪвица 1.50 / ама килограма ли , бройката ли /,...тимОрки крастЪвица 1.80....люти чушки 4.50 лева за килограм....европейска работа .
Всеки гледа,.. никой не купува,..погледне стоката, погледне продавача и подмине...
Възрастен господин, брои , брои стотинки, погледне към лютите чушки...
- Господине, притеглете ми ако обичате четери чушлета...- изрече плахо той
Шкембестият го изгледа зверски и накриво, и с ехиден глас
- Дядка, не продаваме чушлета на бройка,.. събери още парички и тогава ела...
Човечецът пусна стотинките в джоба си, хвърли прощален поглед към лютите чушлета и си тръгна
прегърбен и огорчен...
- А на мен ще ми претеглете ли 250 грама люти чушлета...- попитах учтиво...
- За един и пейсет да ти сложа ли - ме попита шкембестия
- Не , искам 250 грама, имам точни лев и тринадесет стотинки...
Шкембестия и мен изгледа накриво,.. демек , пари нямат а люти чушки им се прияло..
Взех торбичката и настигнах възрастният господин...
- Господине, господине,.. видях, че искахте люти чушки,...ето заповядайте - и му подавам пликчето
- О, млади момко,.. така ги обичам, но нещо разходите този месен ми дойдоха в повече,
благодаря,.. нямаше нужда...те не продавали на бройка..- изрече старецът с треперящ глас
- Няма нищо, господине, със здраве да си ги хапнете....
Помислих си, наистина ли сме такива бедни душици,... за четери чушлета да огорчиш човека...
© Petar stoyanov All rights reserved.
