Нероден шедьовър
Някъде вътре, дълбоко в мен има едно стихотворение. Никога не съм го виждал, не съм го чувал. Невидимо, безмълвно... Но аз зная, че е там! Вътре! В дълбините на непознатата ми същност, във водовъртежа на непознатото ми "Аз". Мъча се, старая се, трудя се, за да го накарам да покаже божественото си лице пред света.
Вътре в мен живее едно стихотворение. Старая се, трудя се, но то е своенравно, проклето. Играе си с трептенията на сърцето ми. Резонира, вибрира, изплъзва се от мастилото на прегрялата ми химикалка.
Знам, че вътре в мен има стихотворение. Хем е мое, хем не е мое. Ту прилича на бурна вълнà, ту на безветрен тропик.
Прави ме буден, тревожен. Друг път мечтателен и спокоен.
Колко пъти си мислех, че съм успял да покажа красивото му лице пред света, че вече не е там,вътре в мен.
Свикнах да живея с него, с моето стихотворение - шедьовър.
Странна амалгама от дух и плът. Много, много му се сърдех на това стихотворение. Преди... Сега надживях(Дали?) тщеславието и поетичното си балонно его. Сега му се радвам, на моят нероден стих. Благодаря му, че ме държи буден! Че ме кара да го търся сред пушека от ауспуси, сред опустошената от злоба и егоизъм нива на днешната ни безплодна душевност.
Обичам да го гъделичкам с връхчето на писалката , с клавишите на компютъра, с мисълта, че някой ден, ще го намеря... Вътре! В мен!
Продължавам да живея с него, с моето стихотворение - шедьовър. Вече не искам да ме напусне, да си отиде от мен!
Чувството, че носиш в себе си нещо красиво, което, ще се роди е стократно по - безценно от това да знаеш, че роденото вече, ще умре!
© Хари Спасов All rights reserved.
