АлисънРейн
184 el resultado
627
3
12
Ако за момент си представя, че съм глухарче в нечии ръце... как ли се бих чувствала? Предполагам, че първото и най - силно усещане, граничещо с панически страх, би било: моля те, не ме хвърляй на вятъра ...
Отпуснах глава назад и за миг затворих очи, докато същият този безумец разнасяше мислите ми к ...
Отпуснах глава назад и за миг затворих очи, докато същият този безумец разнасяше мислите ми к ...
914
1
5
Най-добре умея да прикривам раните си.
Нещо, което вместо да лекувам аз взимам нетрезвото решение да бинтовам и още по - неадекватно оставям раната да гнояса, и да разболее душата.
Вътрешно нося травмите си водена от лъжовното чувство, което маската ми създава, а именно, че всичко е наред.
(Така се ...
Нещо, което вместо да лекувам аз взимам нетрезвото решение да бинтовам и още по - неадекватно оставям раната да гнояса, и да разболее душата.
Вътрешно нося травмите си водена от лъжовното чувство, което маската ми създава, а именно, че всичко е наред.
(Така се ...
234
1
Счупено ми е.
Това, което е в главата ми, душата ми го усеща в пъти по - силно.
Усещането е точно такова - "счупено".
Понякога е на парчета, точно, на каквито съм и аз.
Парчета, които е почти невъзможно да залепиш, но въпреки това има шанс да напаснеш. ...
Това, което е в главата ми, душата ми го усеща в пъти по - силно.
Усещането е точно такова - "счупено".
Понякога е на парчета, точно, на каквито съм и аз.
Парчета, които е почти невъзможно да залепиш, но въпреки това има шанс да напаснеш. ...
214
1
2
Беше един от онези дни, които разтърсваха цялото същество до основи.
Някои го наричаха "затишие пред буря".
За други беше бурята.
Аз ли? Аз бях точно там. В окото.
Понякога бях бурята, но днес бях в епицентъра й. ...
Някои го наричаха "затишие пред буря".
За други беше бурята.
Аз ли? Аз бях точно там. В окото.
Понякога бях бурята, но днес бях в епицентъра й. ...
279
2
4
***
- Спомняш ли си първата ни среща? – попита ме.
- Разбира се. – отвърнах. – Беше облечена с черна пола до коляното и бяла риза на ситни, черни точки, и свободно падащи ръкави, тесни в китката. През врата ти минаваше шалче в същите черно - бели цветове и носеше черни, лачени обувки с тънък, висок, ...
- Спомняш ли си първата ни среща? – попита ме.
- Разбира се. – отвърнах. – Беше облечена с черна пола до коляното и бяла риза на ситни, черни точки, и свободно падащи ръкави, тесни в китката. През врата ти минаваше шалче в същите черно - бели цветове и носеше черни, лачени обувки с тънък, висок, ...
459
2
4
Алисън
Известно време бях загледана в празните редове, които именно с празнотата си ме приканваха да разпилея по тях всички възможни нюанси, които съществуваха, че и онези, които не бяха познати на човечеството.
Известно време след това и редовете ме гледаха втренчено, изпълнени със сковаваща тишина ...
Известно време бях загледана в празните редове, които именно с празнотата си ме приканваха да разпилея по тях всички възможни нюанси, които съществуваха, че и онези, които не бяха познати на човечеството.
Известно време след това и редовете ме гледаха втренчено, изпълнени със сковаваща тишина ...
578
3
5
- Как мина денят ти?
- Като всеки друг, в очакване на залеза...
Елън Шрайбер
- Искаш ли да поговорим?
* Тя никога няма да иска да говори с теб! ...
- Като всеки друг, в очакване на залеза...
Елън Шрайбер
- Искаш ли да поговорим?
* Тя никога няма да иска да говори с теб! ...
363
1
3
***
- Има ли някаква причина да си нервна?
- Нервна? Защо мислиш, че съм нервна? Даже не ме и поглеждаш, не знам какво точно те наведе на мисълта, че съм нервна...
- Малко Аз, малко Ти, много Ние, забрави ли? - извъртя поглед Кучката. - Не е нужно да те гледам, за да те усещам.
- Да, да, млъквай! - ...
- Има ли някаква причина да си нервна?
- Нервна? Защо мислиш, че съм нервна? Даже не ме и поглеждаш, не знам какво точно те наведе на мисълта, че съм нервна...
- Малко Аз, малко Ти, много Ние, забрави ли? - извъртя поглед Кучката. - Не е нужно да те гледам, за да те усещам.
- Да, да, млъквай! - ...
613
3
4
Нека вятърът да съска,
Нека дъжд свиреп да пръска -
Все едно, не ще ни спре.
В сърцата разлюляни
Тихо шепне радостта ни, ...
Нека дъжд свиреп да пръска -
Все едно, не ще ни спре.
В сърцата разлюляни
Тихо шепне радостта ни, ...
212
3
6
Затишие.
Сякаш беше от ония, които вещаеха буря, но усещането беше далеч по - различно.
Гъста мъгла се стелеше над града, а едри капки дъжд се сипеха от намръщеното небе.
Някой, някъде може би плачеше.
Тихо. Безутешно. Самотно. ...
Сякаш беше от ония, които вещаеха буря, но усещането беше далеч по - различно.
Гъста мъгла се стелеше над града, а едри капки дъжд се сипеха от намръщеното небе.
Някой, някъде може би плачеше.
Тихо. Безутешно. Самотно. ...
320
2
2
Цял ден пръстите ми кротко спяха, за сметка на мислите ми, които се разбиваха в бреговете на съзнанието ми като вълни.
Студена Януарска вечер с температури доста под нулата.
Гъста мъгла се стелеше над града и усещането беше сякаш съм на място забравено от всички Висши сили…
Аз, обаче, напълних стаят ...
Студена Януарска вечер с температури доста под нулата.
Гъста мъгла се стелеше над града и усещането беше сякаш съм на място забравено от всички Висши сили…
Аз, обаче, напълних стаят ...
238
2
4
Стоях в средата на Спешното заобиколена от тичащи, викащи, плачещи, чакащи, бързащи за Някъде-то хора.
Мислите в главата ми препускаха със силата на стадо диви коне, в облика на бесни, триглави кучета, обаче...
Можех да бъда себе си, Алисън или някой коренно различен от тях човек. И, ако бях... дали ...
Мислите в главата ми препускаха със силата на стадо диви коне, в облика на бесни, триглави кучета, обаче...
Можех да бъда себе си, Алисън или някой коренно различен от тях човек. И, ако бях... дали ...
547
2
3
Капките удрят бясно по прозореца, за кратко прогонвайки мислите.
И за този един кратък миг в главата ми беше тишина..
Погледнах навън и точно в този момент светкавица проряза небето, изгубвайки очертанията си в зениците ми...
Толкова много бях писала за Пътя, че обувките ми се бяха изтъркали. От оби ...
И за този един кратък миг в главата ми беше тишина..
Погледнах навън и точно в този момент светкавица проряза небето, изгубвайки очертанията си в зениците ми...
Толкова много бях писала за Пътя, че обувките ми се бяха изтъркали. От оби ...
751
2
1
"И вместо отново да го лепя, разбрах, че, и счупеното ми отива..", Не свикнах да те няма
Случвало ли ти се е, читателю, противоречиво на времето навън, в теб да греят хиляди слънца, достатъчни, за да направят Вторника неотразим и блестящ?
За да се потвърдят чувствата, които изпитвах, няколко слънчев ...
Случвало ли ти се е, читателю, противоречиво на времето навън, в теб да греят хиляди слънца, достатъчни, за да направят Вторника неотразим и блестящ?
За да се потвърдят чувствата, които изпитвах, няколко слънчев ...
561
2
1
Ден като всички останали (с нищо по - различен, но и никога еднакъв).
Началото на деня беше обещаващо.
Небето беше ясно, слънцето грееше силно и създаваше усещането, че нещо наистина хубаво, и запомнящо се предстои.
Температурите бяха положителни, както навън, така и в душата.
Лъчите се заиграваха с ...
Началото на деня беше обещаващо.
Небето беше ясно, слънцето грееше силно и създаваше усещането, че нещо наистина хубаво, и запомнящо се предстои.
Температурите бяха положителни, както навън, така и в душата.
Лъчите се заиграваха с ...
368
1
5
За желанията и ударите, които сърцето пропуска
Утрото ме посрещна в мисли за теб, още преди да отворя очите си.
Днес ще пиша за теб (може би). За сутрешно-сънените ти очи; за раздразнението ти от предишната вечер; главоболието от препиването и неспането; за счупените столове, думи, разочарования, ка ...
Утрото ме посрещна в мисли за теб, още преди да отворя очите си.
Днес ще пиша за теб (може би). За сутрешно-сънените ти очи; за раздразнението ти от предишната вечер; главоболието от препиването и неспането; за счупените столове, думи, разочарования, ка ...
331
1
5
Ако ме попиташ защо избрах точно това за заглавие на новото предизвикателство, което отправям към себе си, ще ти кажа, че нямам абсолютно никаква представа.
Дали звуците на любимата "Лили" и на още по - любимия саксофон ме накараха да поставя именно това за начало на нещо наистина задълбочено; дали ...
Дали звуците на любимата "Лили" и на още по - любимия саксофон ме накараха да поставя именно това за начало на нещо наистина задълбочено; дали ...
417
1
2
- Ако можеш да поканиш на танц човека, който най - много е разбил сърцето ти, ще го направиш ли? И, ако да, кой е той?
Заставам пред себе си и си подавам ръка за този последен танц...
Обърка ли се?
Признавам си, аз също.
(Предполагам, защото започвам отзад-напред) ...
Заставам пред себе си и си подавам ръка за този последен танц...
Обърка ли се?
Признавам си, аз също.
(Предполагам, защото започвам отзад-напред) ...
712
1
5
Буковски е казал: "Някои губеха разума си и ставаха целите души. Други губеха душата си и ставаха целите разум. А трети губеха и двете, и ставаха добре приети в обществото."
Аз написах: Изгубих ума си, за да си намеря душата..
Животът има много нюанси, но само една душа.
Който и нюанс да избереш... ...
Аз написах: Изгубих ума си, за да си намеря душата..
Животът има много нюанси, но само една душа.
Който и нюанс да избереш... ...
465
2
4
"Кълна се, най - ужасният звук в целия свят е пречупването в гласа на човек, който всеки момент ще се разплаче"
Понякога искам да съм растение .. Човешкият живот е жесток, прекалено жесток ...
Растенията понасят най - големите жеги и най - силните ветрове; устояват на най - мощните бури (онези, коит ...
Понякога искам да съм растение .. Човешкият живот е жесток, прекалено жесток ...
Растенията понасят най - големите жеги и най - силните ветрове; устояват на най - мощните бури (онези, коит ...
424
2
4
Когато бяхме малки плачехме, защото сме си ожулили коленете.
Когато станахме по - големи, плачехме, защото сме хванали ученическата ни любов в изневяра със съученичка от съседния клас (през годините ни се случи още няколко пъти).
Давахме парчета от сърцето си (с различни големини) на хора, които чуп ...
Когато станахме по - големи, плачехме, защото сме хванали ученическата ни любов в изневяра със съученичка от съседния клас (през годините ни се случи още няколко пъти).
Давахме парчета от сърцето си (с различни големини) на хора, които чуп ...
287
1
5
Това не е подвеждащ въпрос с повишена трудност; нито е гатанка, чийто отговор търсим.
Разбито сърце е, когато скочиш на булеварда, за да спасиш ударено от кола коте и въпреки това то издъхне в ръцете ти. Очите му се кристализират и после стават празни.
Разбито сърце е, когато споделиш 10 години от ж ...
Разбито сърце е, когато скочиш на булеварда, за да спасиш ударено от кола коте и въпреки това то издъхне в ръцете ти. Очите му се кристализират и после стават празни.
Разбито сърце е, когато споделиш 10 години от ж ...
298
2
2
За хората и тяхната токсичност
Ако можеш да се върнеш в един-единствен момент от живота си, какво ще направиш?
Ще го промениш ли така, че последиците да не са тези, които понесе?
Ще разбиеш ли своето сърце или ще разбиеш нечие друго? Ще продължиш ли?
Ако ти се отдаде шанс да погубиш себе си, за да з ...
Ако можеш да се върнеш в един-единствен момент от живота си, какво ще направиш?
Ще го промениш ли така, че последиците да не са тези, които понесе?
Ще разбиеш ли своето сърце или ще разбиеш нечие друго? Ще продължиш ли?
Ако ти се отдаде шанс да погубиш себе си, за да з ...
367
1
Усещането е сякаш съм в някой зомби-апокалиптичен филм, в който силно заразен и бързо разпространяващ се вирус е обхванал планетата.
Първо се качвам в любимата ми лъскава трета линия на метрото, в което сме само ватманът и аз.
Въображението ми заработва на максимални обороти и вече съм във филма, а ...
Първо се качвам в любимата ми лъскава трета линия на метрото, в което сме само ватманът и аз.
Въображението ми заработва на максимални обороти и вече съм във филма, а ...
235
1
1
В латинската азбука има 23 букви.
Хирошима, 6. Август, 1945.
Рицарите Тамплиери са имали 23 Велики Майстори.
Сборът на вещиците е на 23 Юни.
Шекспир е роден и починал на 23 Април. ...
Хирошима, 6. Август, 1945.
Рицарите Тамплиери са имали 23 Велики Майстори.
Сборът на вещиците е на 23 Юни.
Шекспир е роден и починал на 23 Април. ...
404
1
2
Ден като всеки останал.
С нищо по - различен, но и по нищо приличащ на другите.
Ден, който започваше с минусови температури навън и високи градуси в душата, защото там се беше наместила ти.
Онази частичка от мен, която притреперваше всеки път, когато някоя мисъл за теб минеше през главата ми.
Редове ...
С нищо по - различен, но и по нищо приличащ на другите.
Ден, който започваше с минусови температури навън и високи градуси в душата, защото там се беше наместила ти.
Онази частичка от мен, която притреперваше всеки път, когато някоя мисъл за теб минеше през главата ми.
Редове ...
202
2
1
Четвъртък сутрин.
08:01, по - точно.
Мега мол и задръстване.
Светофар дълъг, колкото...
Претъпкан автобус. ...
08:01, по - точно.
Мега мол и задръстване.
Светофар дълъг, колкото...
Претъпкан автобус. ...
275
1
5
Последните дни от месеца се блъскаха в мен под формата на разпиляни мисли и объркани чувства, драпащи по стените на собствения ми Ад.
Бесните кучета в мен се бяха пробудили и неотлъчно следвани от лудостите ми измъчваха душата ми, разкъсвайки я на милиони парченца, и разпръсвайки я из Вселената.
Едн ...
Бесните кучета в мен се бяха пробудили и неотлъчно следвани от лудостите ми измъчваха душата ми, разкъсвайки я на милиони парченца, и разпръсвайки я из Вселената.
Едн ...
252
1
Непрогледен мрак и тишина; гъста мъгла, която те караше не просто да не мислиш трезво, ами те караше да не мислиш изобщо.
Въздухът беше толкова тягостен, че... усещането беше все едно някой те е стиснал за гърлото с пълна сила, като от време на време отпускаше кокалестите си пръсти (достатъчно, че д ...
Въздухът беше толкова тягостен, че... усещането беше все едно някой те е стиснал за гърлото с пълна сила, като от време на време отпускаше кокалестите си пръсти (достатъчно, че д ...
212
2
2
711
1
4
Позволих ти да живееш в Хаоса ми.
Не подреждай!
Минаваш, понякога, толкова набързо, че стъпките ти са почти незабележими, но пък те следвам навсякъде.
И е така иронично, че разпалваш в мен огньове, които после сама гасиш.
(Не мислиш ли?) ...
Не подреждай!
Минаваш, понякога, толкова набързо, че стъпките ти са почти незабележими, но пък те следвам навсякъде.
И е така иронично, че разпалваш в мен огньове, които после сама гасиш.
(Не мислиш ли?) ...
494
"- Няма значение кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът.
- ... стига да стигна някъде. - допълни Алиса
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго"
"Алиса в Страната на Чудесата"
Път като всички останали. ...
- ... стига да стигна някъде. - допълни Алиса
- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго"
"Алиса в Страната на Чудесата"
Път като всички останали. ...
313
1
Понякога трябва да застанеш на ръба на себе си за по – добра видимост
Владислава Тодорова
Светлините от все още отворените магазини се отразяваха в порозорците на преминаващите коли и градски транспорт.
Не знам дали усещането, което създаваха беше коледно или по – скоро носталгично.
Дали тъгувахме п ...
Владислава Тодорова
Светлините от все още отворените магазини се отразяваха в порозорците на преминаващите коли и градски транспорт.
Не знам дали усещането, което създаваха беше коледно или по – скоро носталгично.
Дали тъгувахме п ...
342
699
5
Сутрин.
Забързани хора в сиво ежедневие.
Вглъбени в телефони, проблеми, неслучвания, несбъдвания.
Минусови температури (навън и в душата).
Дядото на спирката, който вади хляб от джоба на якето си и храни гълъбите. ...
Забързани хора в сиво ежедневие.
Вглъбени в телефони, проблеми, неслучвания, несбъдвания.
Минусови температури (навън и в душата).
Дядото на спирката, който вади хляб от джоба на якето си и храни гълъбите. ...
207
1
Щеше ли да бъде това началото на една страхотна любовна история, изпълнена с приключения и спонтанност или щеше да бъде от онези истории, които неизбежно водят до катаклизъм в човешките взаимоотношения, и „война на световете“, чийто край е толкова унищожителен, че след него единственото, което остав ...
632
Беше един от онези дни, които оставаха в съзнанието ни с нещо наистина значимо.
Вдигнах поглед от тефтера и се загледах в последните слънчеви лъчи, които сякаш сбогувайки се целуваха пожълтелите есенни листа.
Затворих очи, вдишвайки от хладния ноемврийски въздух, който проникна дълбоко в дробовете м ...
Вдигнах поглед от тефтера и се загледах в последните слънчеви лъчи, които сякаш сбогувайки се целуваха пожълтелите есенни листа.
Затворих очи, вдишвайки от хладния ноемврийски въздух, който проникна дълбоко в дробовете м ...
276
1
Ноември идва с мирис на канела,
на топъл пай и мляко със кафе,,
Маргало ("Ноември")
Месец, който беше толкова много изпълнен с... Теб..
Устрем. ...
на топъл пай и мляко със кафе,,
Маргало ("Ноември")
Месец, който беше толкова много изпълнен с... Теб..
Устрем. ...
370
1
Животът ми беше серия от незапомнящи се моменти и повтарящи се грешки. Моменти, които въпреки това оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо. Грешки, които не водеха до нищо добро и въпреки, че даваха уроци.. си оставаха грешки, които се повтаряха отново, и отново.
Подобно на Кубчето на Рубик жи ...
Подобно на Кубчето на Рубик жи ...
277
1
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
