АлисънРейн
184 el resultado
20. Октомври. 2018год./19:22
Какво имаше пред мен? Път или бездънна пропаст? А зад себе си какво оставях? Знаех ли коя съм или отново се загубих? ... Въпросите се блъскаха в главата ми, разкъсваха душата ми, разбиваха сърцето ми... Мога ли да живея така? Нещастна, погълната от мрака в душата ми?! И ...
Какво имаше пред мен? Път или бездънна пропаст? А зад себе си какво оставях? Знаех ли коя съм или отново се загубих? ... Въпросите се блъскаха в главата ми, разкъсваха душата ми, разбиваха сърцето ми... Мога ли да живея така? Нещастна, погълната от мрака в душата ми?! И ...
610
19. Октомври. 2018год./18:19
В повечето случаи се получава така - седиш си най-спокойно и кротко, забил нос в монитора; слушаш някаква (каквато, и да е) музика и в един момент получаваш Велико прозрение. Даваш с десен бутон на мишката, създаваш нов документ и пръстите заиграват по клавиатурата.
Без ...
В повечето случаи се получава така - седиш си най-спокойно и кротко, забил нос в монитора; слушаш някаква (каквато, и да е) музика и в един момент получаваш Велико прозрение. Даваш с десен бутон на мишката, създаваш нов документ и пръстите заиграват по клавиатурата.
Без ...
896
1
Съвременна история за Пепеляшка
Бях облечена в дълга до земята червена рокля със златни нишки по нея. Навън беше мрачно, духаше неукротим вятър и валеше проливен дъжд. Стоях под дъжда и ако човек ме гледаше отстрани, щеше да му бъде трудно да разбере дали плача или това бяха капките по лицето ми, но ...
Бях облечена в дълга до земята червена рокля със златни нишки по нея. Навън беше мрачно, духаше неукротим вятър и валеше проливен дъжд. Стоях под дъжда и ако човек ме гледаше отстрани, щеше да му бъде трудно да разбере дали плача или това бяха капките по лицето ми, но ...
690
1
3
"Хората имат белези от рани на най-неочаквани места, като тайна карта на личните им истории, диаграми на всички техни стари рани. Повечето от раните ни заздравяват, оставяйки само един белег. Но някои от тях не. Някои белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката ...
781
2
2
494
1
3
Писмо в бутилка ти изпращам,
Разкриващо най-дългото пътуване:
Ям
И се моля да ме обичаш;
Да бъда твоята незабравима разходка, ...
Разкриващо най-дългото пътуване:
Ям
И се моля да ме обичаш;
Да бъда твоята незабравима разходка, ...
362
Твоя съм, ноември -
до болка и до издихание;
до лудост, дори до отчаяние
мой си в есента ми,
в мъглите ми ...
до болка и до издихание;
до лудост, дори до отчаяние
мой си в есента ми,
в мъглите ми ...
1371
6
7
Аз не съм художник, нито съм поет, но югът е нарисуван в душата ми, накъдето летят птиците на ноемврийското ми мълчание...
За 29 години за пръв път пропусках рождения ден на майка си и сякаш слана беше попарила душата ми... Бях на хиляди километри разстояние от нея и въпреки, че през последните годи ...
За 29 години за пръв път пропусках рождения ден на майка си и сякаш слана беше попарила душата ми... Бях на хиляди километри разстояние от нея и въпреки, че през последните годи ...
510
1
Мила мамо,
знам, че през годините сме имали не малко спорове; не малко сме се карали и доста пъти сме си тръшвали вратите, но днес, на твоя рожден ден, те моля да си спомниш как ме изнасяше на ръце от Пирогов, въпреки че лекарите не разрешаваха, и стояхме с часове в градинката на болницата; как Ивай ...
знам, че през годините сме имали не малко спорове; не малко сме се карали и доста пъти сме си тръшвали вратите, но днес, на твоя рожден ден, те моля да си спомниш как ме изнасяше на ръце от Пирогов, въпреки че лекарите не разрешаваха, и стояхме с часове в градинката на болницата; как Ивай ...
704
1
2
Харесва ми -
тази меланхолия...
Като песен е някак си -
незавършена и нечута,
но толкова чакана... ...
тази меланхолия...
Като песен е някак си -
незавършена и нечута,
но толкова чакана... ...
748
4
2
Краят на едно пътуване
„Лесно е да започнеш да пишеш роман - героите, картините, случките и всичко, което е нужно за един роман е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, че да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на място ...
„Лесно е да започнеш да пишеш роман - героите, картините, случките и всичко, което е нужно за един роман е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, че да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на място ...
483
1
Да пишеш е едно от най-самотните занимания на света...
Паулу Коелю, „Захир“
Да, определено беше самотно, но и адски неразбрано от повечето хора. А и не беше лесно да пишеш собствената си история, дори, и интерпретирана и описана под различен ъгъл, и мироглед.
Да, беше самотно изписването на всеки ре ...
Паулу Коелю, „Захир“
Да, определено беше самотно, но и адски неразбрано от повечето хора. А и не беше лесно да пишеш собствената си история, дори, и интерпретирана и описана под различен ъгъл, и мироглед.
Да, беше самотно изписването на всеки ре ...
460
За любовта и свободата
„Беше тъмна и студена декемврийска нощ. Мъгла беше обгърнала гората, върховете на дърветата сякаш изчезваха в небето, а каменистата пътека в друго време, в друг свят ни отвеждаше и край сякаш нямаше. Гората беше пуста и самотна, окъпана от нежен декемврийски сняг, а листата до ...
„Беше тъмна и студена декемврийска нощ. Мъгла беше обгърнала гората, върховете на дърветата сякаш изчезваха в небето, а каменистата пътека в друго време, в друг свят ни отвеждаше и край сякаш нямаше. Гората беше пуста и самотна, окъпана от нежен декемврийски сняг, а листата до ...
599
1
Зимата на нашето недоволство
Страхът от неоценката на другия не прави ли пътеката на живота ни по – къса? И не сме ли по – сами като заключваме сърцето си за другите? Знаем ли накъде да вървим, ако с избора си сме направили слепци от себе си? „И душата си къде ще пуснем на заспиване?! Към торбата на ...
Страхът от неоценката на другия не прави ли пътеката на живота ни по – къса? И не сме ли по – сами като заключваме сърцето си за другите? Знаем ли накъде да вървим, ако с избора си сме направили слепци от себе си? „И душата си къде ще пуснем на заспиване?! Към торбата на ...
546
1
Любов моя, гибел моя...
Беше започнало да се стъмва, когато Алисън влезе в „Рейнщайн“ без да светва каквато и да било светлина, за да не буди подозрения.
- Преспа с него, нали? - разтреперан глас прекъсна мислите й, на един не толкова добре очертан силует, а единственото, което се чуваше бяха токчет ...
Беше започнало да се стъмва, когато Алисън влезе в „Рейнщайн“ без да светва каквато и да било светлина, за да не буди подозрения.
- Преспа с него, нали? - разтреперан глас прекъсна мислите й, на един не толкова добре очертан силует, а единственото, което се чуваше бяха токчет ...
512
1
Една снежна история
• (в живота на всяко момиче има една голяма любовна история в началото на една зима, когато всичко започна)
„В онзи ден, когато те видях вече знаех, че с теб искам да прекарам живота си. Знам, че ще се повторя за хиляден път, но знам, че и ти много обичаш да го чуваш всеки път... ...
• (в живота на всяко момиче има една голяма любовна история в началото на една зима, когато всичко започна)
„В онзи ден, когато те видях вече знаех, че с теб искам да прекарам живота си. Знам, че ще се повторя за хиляден път, но знам, че и ти много обичаш да го чуваш всеки път... ...
542
„Човек помъдрява късно... Точно, когато няма време...“
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с ...
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с ...
479
2
Има ли дъно Вечността?
„От снощи вали на гъсти и едри парцали. Снегът се удряше в стъклата и се трупаше по первазите на прозорците...
Докато пиша тези редове - непрестанно мисля за теб и за това какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ти беше тук... Отраснах само с майка си, а баща си почти не виждах, ...
„От снощи вали на гъсти и едри парцали. Снегът се удряше в стъклата и се трупаше по первазите на прозорците...
Докато пиша тези редове - непрестанно мисля за теб и за това какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ти беше тук... Отраснах само с майка си, а баща си почти не виждах, ...
448
Разкриване: Историята на един убиец
- Беше топла, спокойна и безоблачна вечер в края на Октомври... Беше от онези нощи, които оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо; нещо, което белязва душата за цял живот....
- За какво говорите? - попита австриецът, приближавайки се бавно към шкафа, където ...
- Беше топла, спокойна и безоблачна вечер в края на Октомври... Беше от онези нощи, които оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо; нещо, което белязва душата за цял живот....
- За какво говорите? - попита австриецът, приближавайки се бавно към шкафа, където ...
490
С мирис на вино, любов и шоколад
Беше вечер, която отиваше към това да бъде творческа. Отворих бутилка италианско вино и въпреки, че годината му беше 2017та ароматът, и вкусът му бяха опияняващи и гъделичкаха всички сетива. Отчупих си парченце млечен шоколад и усещанията ми се взривиха в най - разли ...
Беше вечер, която отиваше към това да бъде творческа. Отворих бутилка италианско вино и въпреки, че годината му беше 2017та ароматът, и вкусът му бяха опияняващи и гъделичкаха всички сетива. Отчупих си парченце млечен шоколад и усещанията ми се взривиха в най - разли ...
471
Любов по време на пълнолуние
„Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...
Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.
Надеждат ...
„Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...
Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.
Надеждат ...
558
1
2
Поредица от злополучия
Сторм Брингър идваше от Долна Австрия. Беше четиридесетгодишен едър мъж, но изглеждаше като на тридесет. Имаше тъмни коси и много светли очи, комбинация, която се срещаше изключително рядко. Носеше черни кожени ботуши, тъмно кафяви панталони и сако, бяла риза, а върху сакото б ...
Сторм Брингър идваше от Долна Австрия. Беше четиридесетгодишен едър мъж, но изглеждаше като на тридесет. Имаше тъмни коси и много светли очи, комбинация, която се срещаше изключително рядко. Носеше черни кожени ботуши, тъмно кафяви панталони и сако, бяла риза, а върху сакото б ...
475
Градската библиотека
Спомням си, че четох някъде, веднъж:
„Ако един ден нещо се случи и мен ме няма, бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако ти не поискаш това. Че не бих те оставила, ако сама не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала!
Бих искала да знаеш, че си м ...
Спомням си, че четох някъде, веднъж:
„Ако един ден нещо се случи и мен ме няма, бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако ти не поискаш това. Че не бих те оставила, ако сама не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала!
Бих искала да знаеш, че си м ...
474
Неочаквано посещение
Сторм Брингър седеше до прозореца на хотелската стая, в която беше отседнал. Запали си цигара, а докато се наслаждаваше на тютюневия вкус в устата си разглеждаше окачените по стените снимки на жертвите, чиито убийства разследваше; препрочиташе направените записки отново и отново ...
Сторм Брингър седеше до прозореца на хотелската стая, в която беше отседнал. Запали си цигара, а докато се наслаждаваше на тютюневия вкус в устата си разглеждаше окачените по стените снимки на жертвите, чиито убийства разследваше; препрочиташе направените записки отново и отново ...
480
1
Разследването и Колин Клейтън
- Ще ме целунеш ли сега? - попита тя.
В отговор той се приближи към нея, за да я прегърне.
Тя почувства как ръцете му обвиха кръста й, след което той развърза колана на пеньоара й. Нощницата, с която бе облечена ясно очертаваше тялото й. Тя обви врата му с ръцете си, до ...
- Ще ме целунеш ли сега? - попита тя.
В отговор той се приближи към нея, за да я прегърне.
Тя почувства как ръцете му обвиха кръста й, след което той развърза колана на пеньоара й. Нощницата, с която бе облечена ясно очертаваше тялото й. Тя обви врата му с ръцете си, до ...
587
Дневникът на Алисън Рейн: Декември
„Цял ден и цяла нощ навън не бе спряло да вали, и дърветата, хълмовете, поляните, долините, дори и реките бяха покрити със сняг. Снежни преспи имаше навсякъде и все така не се виждаше жива душа. Силен вятър брулеше клоните на дърветата, а сняг на парцали падаше от ...
„Цял ден и цяла нощ навън не бе спряло да вали, и дърветата, хълмовете, поляните, долините, дори и реките бяха покрити със сняг. Снежни преспи имаше навсякъде и все така не се виждаше жива душа. Силен вятър брулеше клоните на дърветата, а сняг на парцали падаше от ...
573
Дневникът на Алисън Рейн: Ноември
„Месец Ноември предвещаваше много студ, тъй като днес бе първият зимен ден. Гъста мъгла се беше спуснала над долината, силен вятър брулеше голите клони на дърветата, а ситен снежец падаше от мрачното и сърдито небе. Пътищата бяха кални и мокри, а по тях не се мяркаш ...
„Месец Ноември предвещаваше много студ, тъй като днес бе първият зимен ден. Гъста мъгла се беше спуснала над долината, силен вятър брулеше голите клони на дърветата, а ситен снежец падаше от мрачното и сърдито небе. Пътищата бяха кални и мокри, а по тях не се мяркаш ...
401
Виолета, Сторм Брингър и Алисън Рейн
„Познава се женен мъж веднага по първия поглед, с който те зърне. Погледът на свободния мъж е съвсем друг: проучващ, взискателен, питащ: „Ти ли си?” Пълен с противоречия, надежда и разочарование, възторг и критичност, любопитство и нехайство. Очите на ергена откр ...
„Познава се женен мъж веднага по първия поглед, с който те зърне. Погледът на свободния мъж е съвсем друг: проучващ, взискателен, питащ: „Ти ли си?” Пълен с противоречия, надежда и разочарование, възторг и критичност, любопитство и нехайство. Очите на ергена откр ...
496
1
I was angry with my friend:
I told my wrath, my wrath did end.
I was angry with my foe:
I told it not, my wrath did grow.
And I watered it in fears, ...
I told my wrath, my wrath did end.
I was angry with my foe:
I told it not, my wrath did grow.
And I watered it in fears, ...
1634
1
1
Дневникът на Алисън Рейн: Октомври
„октомври е
аромат на домашно какао
по хавлия и боси крака
нов занаят ...
„октомври е
аромат на домашно какао
по хавлия и боси крака
нов занаят ...
539
3
Дневникът на Алисън Рейн: Септември
Не знам от къде точно да започна, а дори и да знаех – не знам кои са подходящите думи, с които да опиша всичко, което чувствам към теб и всичко, което си ти за мен. И как бих могла?! Ако кажа, че си всичко за мен то няма да е 100% истина, защото си повече от това! ...
Не знам от къде точно да започна, а дори и да знаех – не знам кои са подходящите думи, с които да опиша всичко, което чувствам към теб и всичко, което си ти за мен. И как бих могла?! Ако кажа, че си всичко за мен то няма да е 100% истина, защото си повече от това! ...
544
Дневникът на Алисън Рейн: Август
9. Август. 2018 год.
5 месеца и 16 дни преди годишнината ни. Започвам да ти пиша отсега, защото не знам колко точно време ще ми трябва, за да ти кажа всичко, което е на сърцето и душата ми или поне повечето, или може би малка частичка, от нашата малка-голяма Вечност. ...
9. Август. 2018 год.
5 месеца и 16 дни преди годишнината ни. Започвам да ти пиша отсега, защото не знам колко точно време ще ми трябва, за да ти кажа всичко, което е на сърцето и душата ми или поне повечето, или може би малка частичка, от нашата малка-голяма Вечност. ...
497
Дневникът на Алисън Рейн: 1145 дни
„Беше един от ония мартенски дни, когато грее топло слънце и духа студен вятър; когато на припек е лято, а на сянка - зима…“
***
Ден, в който, като всеки един друг такъв, водим битка. За надмощие, равенство, свобода; за развитие в личен и професионален план; за изр ...
„Беше един от ония мартенски дни, когато грее топло слънце и духа студен вятър; когато на припек е лято, а на сянка - зима…“
***
Ден, в който, като всеки един друг такъв, водим битка. За надмощие, равенство, свобода; за развитие в личен и професионален план; за изр ...
442
Сторм Брингър
Сторм Брингър идваше от Дюрнщайн, Долна Австрия, земите на Нибелунгите. Място, на което те „връхлита буря от средновековни замъци, приказни църкви и абатства, очарователни селища, райски зелени хълмове, по склоновете лозя, малки изби, чудесно вино, сладко от кайсии... И основното - рек ...
Сторм Брингър идваше от Дюрнщайн, Долна Австрия, земите на Нибелунгите. Място, на което те „връхлита буря от средновековни замъци, приказни църкви и абатства, очарователни селища, райски зелени хълмове, по склоновете лозя, малки изби, чудесно вино, сладко от кайсии... И основното - рек ...
498
2
Писма в тетрадка
„Писателите, когато създават романи, се стараят да заприличат на всевишния - могат да обгледат и схванат напълно която и да било човешка история и да я представят така, сякаш Бог си я разказва сам, без всякакви забулвания и от начало до край значима. Не умея това, дори толкова малко ...
„Писателите, когато създават романи, се стараят да заприличат на всевишния - могат да обгледат и схванат напълно която и да било човешка история и да я представят така, сякаш Бог си я разказва сам, без всякакви забулвания и от начало до край значима. Не умея това, дори толкова малко ...
504
1
Джоана-Бет Мъри
Беше топъл февруарски ден.
Слънцето едва се беше показало иззад планината, голямо и червено.
Духаше лек, прохладен вятър, който разпиляваше всичко – мисли, мечти...
Джоана-Бет Мъри беше изключително красиво момиче. Притежаваше златисти коси, а погледнеше ли някой с невероятните си зе ...
Беше топъл февруарски ден.
Слънцето едва се беше показало иззад планината, голямо и червено.
Духаше лек, прохладен вятър, който разпиляваше всичко – мисли, мечти...
Джоана-Бет Мъри беше изключително красиво момиче. Притежаваше златисти коси, а погледнеше ли някой с невероятните си зе ...
488
23ти Октомври. 2014 година
***
Беше нощта на 23ти Октомври 2014 година. Една пълна година откакто...
Спомням си я, защото беше от онези нощи, които се запечатваха в съзнанието ни и оставяха от онези незаличими белези, които изсветляваха с времето, но никога не изчезваха напълно.
Наоколо нямаше дърве ...
***
Беше нощта на 23ти Октомври 2014 година. Една пълна година откакто...
Спомням си я, защото беше от онези нощи, които се запечатваха в съзнанието ни и оставяха от онези незаличими белези, които изсветляваха с времето, но никога не изчезваха напълно.
Наоколо нямаше дърве ...
508
1
Писмо в бутилка
***
Здравей, любов моя.
„Пиша ти тези редове в часовете, в които се предполага, че трябва да спя, а така трудно е да се спи без теб, че само часовниковите стрелки се опитват да догонят безсънието ми…”
Опитвам се да се върна назад във времето и да си спомня момента, в който спря дъха ...
***
Здравей, любов моя.
„Пиша ти тези редове в часовете, в които се предполага, че трябва да спя, а така трудно е да се спи без теб, че само часовниковите стрелки се опитват да догонят безсънието ми…”
Опитвам се да се върна назад във времето и да си спомня момента, в който спря дъха ...
585
За самотата и различията:
“Основният мотив в „Степния вълк“ е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги.
Пътят на примирението е изобразен като гибелен.
Къде аутсайдерът Халер ...
“Основният мотив в „Степния вълк“ е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги.
Пътят на примирението е изобразен като гибелен.
Къде аутсайдерът Халер ...
512
> “Един роман е добър, когато наистина няма какво да добавиш” - Паскал Мерсие
За самотата:
Днешното забързано общество, в което живеем, както и вглъбените в собствените си проблеми, забързани около нас хора, придават едно горчиво чувство за самота, и самотност.
Забързани и замислени сме, и ние, дали ...
За самотата:
Днешното забързано общество, в което живеем, както и вглъбените в собствените си проблеми, забързани около нас хора, придават едно горчиво чувство за самота, и самотност.
Забързани и замислени сме, и ние, дали ...
659
2
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
