azura_luna
154 el resultado
И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...
1571
43
С жестомимично изпружване на ръката, младият покани Янко в манастира, който представляваше двуетажна сграда с тераса и марсилски цигли по покрива. Орехът разклати клони, натъжено. На циганчето възложиха наблюдението на конете при изпомпването на водата от кладенеца, помитането на терасите и отнасяне ...
1611
38
Насред лозята се разпукваха орехите. Тупаха в меката пръст. Като кости се зариваха полуразголените им черупки. В тревата спеше мъж, свит на кълбо, с гръб, опрян в ствола. Едва доловима светлина минаваше през шумака. Процеждаше се през свитите, почернели шепи на берача. Вятърът се промушваше през лоз ...
1099
23
Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
По Четиридесетница в сиропиталище ...
По Четиридесетница в сиропиталище ...
1311
23
„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
(Самюъл Колдридж)
От клонака, притихнал, наблюдаваше Серафим. По тревата още личаха брашнените му стъпки. От къщата на баба му Стойна се разнясяха клетви. Старата жена го бе под ...
1677
34
Високо над скалите, по левия бряг на реката, пълзеше коларският път. Провираше се през поляните, покрай опустелите овощни градини и дерета. Люляковата гора разпъваше гроздовидни, тъмновиолетови съцветия. Слънцето се вмъкваше между тях и се губеше под скалните венци на пещерите.
Между камъните на ста ...
Между камъните на ста ...
1552
45
Разляло се бе небето като подница по жаравата от звезди. Луната, сякаш нахапана прегоряла пита, канеше гладните. По нея лепнеше солта от морето, кротко като мъртвец. Преобърнато. Паякът, предачът на сънища, наплиташе бели нишки по тревите. Под тях земята се пропукваше от сушина, сякаш змей бе изпил ...
1811
56
На масата лежаха разхвърляни чертожни скици. Беззъби, моливите се търкаляха в тревата. До декоративната ограда розите изпъваха пъстрите си роклички с аристократичен маниер. Къдрееше небето по водното огледало в алпинеума. В стар, люлеещ се стол, дремеше архитектът. Резето на портичката прищрака откъ ...
1391
41
Мълчеше Даница, като утринна звезда по несъбудено небе. Рано бе познала самотността. Животът я бе погълнал и асимилирал в недрата си. Оголяла бе като поле... А какъв ли бе онзи цвят на огъня, който изпепелява човешкото време? Тъмен като вишна или ален като кръв...
Та и първата кръв, която я посвещав ...
Та и първата кръв, която я посвещав ...
1832
36
Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...
2759
3
37
Преди изгрев, слънцето търкаше очи зад облаците. Хълмовете, по дъното на котловината, се диплеха като шалвари. По тях шаренееха като кръпки, нивите с тютюн и лозови насаждения. Престилките на берачките се олюляха от тежестта на тютюневите листа. По черен път, ограден от смолисти борове, пъплеха низи ...
2606
55
- Лети и разказвай на робския свят
кое е най-скъпо тук на земята...”
(Аведик Исаакян)
От кръчмата на Бедрос, долиташе глъчка. Песента от радиоточката се смесваше с българо-армено, гръко-турската реч на посетителите. Сякаш покрай кръчмарския тезгях се бяха объркали езиците при срутването на нашенска ...
кое е най-скъпо тук на земята...”
(Аведик Исаакян)
От кръчмата на Бедрос, долиташе глъчка. Песента от радиоточката се смесваше с българо-армено, гръко-турската реч на посетителите. Сякаш покрай кръчмарския тезгях се бяха объркали езиците при срутването на нашенска ...
2007
1
24
“Смъртта е събличане на всичко, което не сме. Тайната на живота е да умреш преди смъртта и да разбереш, че смърт няма.” ( Екхарт Толе)
С разкопчана пазва нощта приласка скитащите. Ира погали, с все още мокра ръка, ослепелите от взиране в небето, братови очи. Томината глава клюмаше като увяхнала хриз ...
С разкопчана пазва нощта приласка скитащите. Ира погали, с все още мокра ръка, ослепелите от взиране в небето, братови очи. Томината глава клюмаше като увяхнала хриз ...
1381
21
В навечерието на Успение Богородично, щастието имаше цвета на златото. То режеше кръвните връзки. От там, кръвта изтичаше бяла и студена като смърт.
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...
1382
15
„Децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи...”
( Лев Толстой)
Тежеше въздухът в тясната работилница. Изпаренията от къкрещата тенджерка с картофи се примесваха с натрапчивата миризма на обущарско лепило и дим. По разкривените етажер ...
( Лев Толстой)
Тежеше въздухът в тясната работилница. Изпаренията от къкрещата тенджерка с картофи се примесваха с натрапчивата миризма на обущарско лепило и дим. По разкривените етажер ...
1117
14
Вятърът попари градината на майстор Рангел. Сланата бе начертала цветя по разперените жълти ветрила на неприбраната шума. Оголелите дървета очакваха първия сняг, а до Малка Коледа имаше няколко дена. Старият орех жално пищеше и тупаше с клони по покрива на спящата къщурка.
Минаваше полунощ. Майсторъ ...
Минаваше полунощ. Майсторъ ...
2595
31
„Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.” (Иво Андрич)
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...
Въздухът кънтеше от жегата и от далечния тропот на конски копита. Крепостта лежеше невъзмути ...
1460
11
“ Човекът не е венец на творението, но не е и исконен злодей. Той е сплав от кал и звезден прах, от мрак и светлина”.
(Паула Лайт)
Всеки петък, по пладне, когато слънцето прежулваше лицето, а работата не спореше, позастаряващият поп Койчо се търкаляше на късите си крачета из село Долно Мераклиево, з ...
(Паула Лайт)
Всеки петък, по пладне, когато слънцето прежулваше лицето, а работата не спореше, позастаряващият поп Койчо се търкаляше на късите си крачета из село Долно Мераклиево, з ...
1320
14
От същата кал лястовиците съзиждат световете си…
„Хората се нуждаят от малко лудост,в противен случай, никога няма да имат смелост да прережат въжето, за да се освободят”.
(Никос Казандзакис)
Тих бе Младен - в лудостта си, в самотата си, вече шест години. Тишината го бе поставила в обятията на живот ...
„Хората се нуждаят от малко лудост,в противен случай, никога няма да имат смелост да прережат въжето, за да се освободят”.
(Никос Казандзакис)
Тих бе Младен - в лудостта си, в самотата си, вече шест години. Тишината го бе поставила в обятията на живот ...
1112
16
Сълзите на щъркела
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езер ...
1879
23
Като одеяло, нощното небе завиваше къщурките. Разкъсани на парцали, облаците се щураха. Светваха и угасваха звезди, сякаш бяха пламъци на свещи, задушени от изсипалия се дъжд. Земята бе изровена отвъд оградата, за пречистване.
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...
Спящото куче на съседката – баба Вълкана, забърчи нос. Глух писък се блъс ...
1297
53
Денят се търкулна като кълбо прежда. Смрачи се. По небето полазиха облаци. Каруцата се поклащаше в глухото дъждовно поле. Трепетликите клюмаха. Като безнадежност, под колелата летяха кални пръски. Чичо Евтим замахна припряно над кончето. Бързаше да превари слънцето, преди небето да го похлупи. След ...
1096
27
- Ваше Величество, дошъл съм да сватосам дъщеря ми с принца. - казал сиромахът.
- Но, как така си дошъл? Аз съм цар, а ти какъв си? Бос си, живееш в просешка колиба. Синът ми е живял в охолство и е задължително и момичето, за което ще се ожени, да живее в богат дом. Утре сутринта, като се събудя, ис ...
- Но, как така си дошъл? Аз съм цар, а ти какъв си? Бос си, живееш в просешка колиба. Синът ми е живял в охолство и е задължително и момичето, за което ще се ожени, да живее в богат дом. Утре сутринта, като се събудя, ис ...
1362
36
Живели някога мъж и жена – сиромаси в планинско село, собственост на могъщ цар. Деца си нямали, но безквасния хляб си споделяли. Дошъл именният ден на мъжа, а жената решила да омеси питка с яйчице и брашно. Да им е по-сладка горчивината на бездетството...
Разпалила огнището и се запътила към задния ...
Разпалила огнището и се запътила към задния ...
1809
21
Антикварното магазинче опустя. Смъртта купи душата на стария антиквар. Ръждиви, гвоздеите се оплезиха по дървената му, пробита от времето, врата. Тук-там, по ъглите му висяха прокъсани сивкави завеси, извезани от паяците - предачи.
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони ...
Наследниците побраха миналото време, спомените, фантазиите в кашони ...
1213
23
Преди години живяла бедна вдовица в къща с продънено покривче и напукан под. Имала един син, една черна овчица и една скътана парица.
Преди да умре, мъжът ù поръчал синът им Манасий да изучи занаят, да стане милостив човек.
Майката решила да прати момчето при златаря Мавро, да се научи да излива пръ ...
Преди да умре, мъжът ù поръчал синът им Манасий да изучи занаят, да стане милостив човек.
Майката решила да прати момчето при златаря Мавро, да се научи да излива пръ ...
2190
49
Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище ...
1571
50
Никое добро не е безплатно...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От нозд ...
Бялата равнина рисуваше простори по небето. Идеше Коледа. Сухите дървета се катереха и въртяха като балерини на единия си крак. Студът пълзеше по тялото на пътника. Под качулката, очите му сълзяха, разсърдени сякаш от вятъра. Ледени късове засядаха в гърдите му.
От нозд ...
1020
36
В едно царство, през девет земи в десета, в замък сред ябълкова градина, живели цар и царица.
Всяка година царят събирал всички годни за работа момчета, за да обновява войската и стражата на замъка. Дошъл ред и на беден селянин да даде дан за царството. Пари нямал, за да откупи ред, а и болен бил, з ...
Всяка година царят събирал всички годни за работа момчета, за да обновява войската и стражата на замъка. Дошъл ред и на беден селянин да даде дан за царството. Пари нямал, за да откупи ред, а и болен бил, з ...
1580
56
В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...
1337
44
Утринна мъгла лежеше по мегдана. Селото разтърка очи. Кепенците на дюкяните мигаха полусъбудени от тревожното блеене на овцете. От отвора на кладенеца се поклащаше рошавата, широка глава на бясната каракачанка на дядо Кръстан. Жажда мореше кучката. С грапав език лочеше полепналите по ведрото капчици ...
1408
52
3661
50
Месечината се прозина уморена. Свечеряваше се. Между разклоненията на рида спеше бездънно езерото. Могилите, като великани, скръстили ръце в обреден танц, засенчваха гористия бряг.
Ловците, припотени, пристъпваха безшумно зад дърветата. Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш ...
Ловците, припотени, пристъпваха безшумно зад дърветата. Нападалите шумки на бука проскърцваха тревожно. Листата, сякаш ...
1146
42
Пазарището по морския бряг гъмжеше от хора в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.
Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова ...
Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова ...
1947
1
64
Кравите, олекотени, преживяха в обора. И тази пролет внукът на Динко помагаше за избиването на пухкавото масло. Дървените бутала за биене чукаха равномерно по кечето със сметаната, под ръцете на дядо Динко.
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилц ...
Малкият Костадично пусна на земята ведрото с млякото и посегна към тревата. С разперени крилц ...
1273
37
Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче ...
1469
59
Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна босонога след Марко. Стомната с водата в торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг, покрай стръмни урви минаваше.
- Приказка ...
- Приказка ...
1484
1
47
"И беднякът може да е щастлив... Хиляди пъти е по-лесно да ходиш в дрипи и да просиш, отколкото да носиш скъпи дрехи и да си нещастен".
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Или ...
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Или ...
1522
57
Ливадата аленееше. Макове приветливо кимаха с глави. По дървеното мостче трополеше с копитца Стояновото конче. Имаше здрави крачета и ниско набито тяло.
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...
Животното, устремило глава напред, упорито заплува в морето от червени цветове. В далечината се гушеше бащината къща на Стоян - малка, бяла, с нисъ ...
1705
50
Измина малко време. Черешата узря. Пред портата на черквата бе дошъл на кон слугата на валията, да кани поп Мартин и жена му да гостуват.
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесе ...
- Булче, виждам, червенеят плодовете вече…
- Червенеят, ама ще са кисели за теб.- изрече с ирония Калина.
- На валията Мурат ще му се усладят, ако ти му ги занесе ...
1710
57
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
