Hathor
461 el resultado
Благославяй не мен, а Жената -
аз не мога светица да бъда,
дваж и триж си погубих душата,
дваж и триж съм предавала чувста.
И забравях с вода да поливам ...
аз не мога светица да бъда,
дваж и триж си погубих душата,
дваж и триж съм предавала чувста.
И забравях с вода да поливам ...
575
6
14
Не би посмял от Рая да си тръгнеш,
докато птиците кълват от твойте шепи
и неслучайно Господ е развързал
чувала със подаръците грешни.
Дори и Ева (толкова наивна), ...
докато птиците кълват от твойте шепи
и неслучайно Господ е развързал
чувала със подаръците грешни.
Дори и Ева (толкова наивна), ...
223
3
9
Дори далече, пак съм в твойте мисли -
и не, защото съм единствена и верна...
Поле със жито са косите ми златисти,
харман със снопи е вечерната постеля.
Вземи си кичур, колкото да имаш ...
и не, защото съм единствена и верна...
Поле със жито са косите ми златисти,
харман със снопи е вечерната постеля.
Вземи си кичур, колкото да имаш ...
407
4
11
Призови ме със тиха въздишка,
ще я чуя в съня си спокоен -
като лъх от живот, но предишен,
в който пръснах чупливата стомна.
Не оставяй гората без дрехи, ...
ще я чуя в съня си спокоен -
като лъх от живот, но предишен,
в който пръснах чупливата стомна.
Не оставяй гората без дрехи, ...
658
7
18
Ти си твърде далеч
и ръцете ми нищо не искат -
само вятърът гони мечтите във облаци
и разрошва тъгата в очите ми -
росните. ...
и ръцете ми нищо не искат -
само вятърът гони мечтите във облаци
и разрошва тъгата в очите ми -
росните. ...
413
2
3
Не се мъчи, не ме кани да вляза,
учтивост хладна не ми топли сетивата.
Или пусни ме - нищо че съм рана,
или тръшни завинаги вратата.
Не се мъчи, недей ми има вяра, ...
учтивост хладна не ми топли сетивата.
Или пусни ме - нищо че съм рана,
или тръшни завинаги вратата.
Не се мъчи, недей ми има вяра, ...
225
8
11
Нарочил си ни - мене, татко...
Все казваха на него, че приличам.
Изправих се до силното му рамо.
Не трябваше да се родя момиче...
Но Господ знае кой какво му трябва ...
Все казваха на него, че приличам.
Изправих се до силното му рамо.
Не трябваше да се родя момиче...
Но Господ знае кой какво му трябва ...
278
4
4
През тънките пръсти на хладната нощ
последна надежда се шмугва,
закърпва си роклята с тънък конец -
да прикрие плътта си от клюки.
И пита с очи - да остане ли час, ...
последна надежда се шмугва,
закърпва си роклята с тънък конец -
да прикрие плътта си от клюки.
И пита с очи - да остане ли час, ...
239
4
12
Отдавна към себе си нямам въпроси
и пътят до бъдното стана по-равен,
мъглите стопиха се в облачно розово -
там, дето вярата пие за здраве.
А нейде в далечната бяла прегръдка ...
и пътят до бъдното стана по-равен,
мъглите стопиха се в облачно розово -
там, дето вярата пие за здраве.
А нейде в далечната бяла прегръдка ...
356
6
17
Аз знам, че в трепетната нощ
не ме отричаш като грях,
дори без всякакъв въпрос
допускаш ме без капка страх.
Във топлия си полуздрач ...
не ме отричаш като грях,
дори без всякакъв въпрос
допускаш ме без капка страх.
Във топлия си полуздрач ...
471
6
18
Не си пиян, зелената лоза
все още е потънала в ресите си,
танцува вятърът възбудено кан-кан
наместо без посоки да се скита.
Тръпчивото усещане в гръдта ...
все още е потънала в ресите си,
танцува вятърът възбудено кан-кан
наместо без посоки да се скита.
Тръпчивото усещане в гръдта ...
272
3
8
Къде си ти, във моя свят
не се научих да те виждам -
с избодени от страх очи
и орбити с дълбоки липси.
Не си от плът, като че в сън ...
не се научих да те виждам -
с избодени от страх очи
и орбити с дълбоки липси.
Не си от плът, като че в сън ...
236
2
6
Прилича на смирено песнопение,
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш ...
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш ...
378
5
16
Момичето с червената коса
отново със усмивка се събуди,
бе пуснало насън една сълза,
а после бе летяло с пеперуди.
Момичето с червената барета ...
отново със усмивка се събуди,
бе пуснало насън една сълза,
а после бе летяло с пеперуди.
Момичето с червената барета ...
429
3
9
Било е сложно, има правила -
едни написани от непознати хóра,
а други са канони на страха,
на църквата и някакви попове.
Било е грешно... Сигурно, не знам, ...
едни написани от непознати хóра,
а други са канони на страха,
на църквата и някакви попове.
Било е грешно... Сигурно, не знам, ...
225
Дали обичам, или самота е свила своето гнездо във мене,
дали допуснах някой без крила да полети, а аз останах земна?
Защо боли, не съм на съд, че някой с пръст да ме посочва,
дали обичам, или смърт за дните дата ми насрочва?
Дали живях, или насън събирах стръкчета копнежи, ...
дали допуснах някой без крила да полети, а аз останах земна?
Защо боли, не съм на съд, че някой с пръст да ме посочва,
дали обичам, или смърт за дните дата ми насрочва?
Дали живях, или насън събирах стръкчета копнежи, ...
288
1
7
Животът на поета изглежда различен -
любови, раздели и всичко във строфи...
Той сякаш щастлив е, нали все обича?
Но никой не вижда, че влачи окови.
Душата му – вятър, природна стихия, ...
любови, раздели и всичко във строфи...
Той сякаш щастлив е, нали все обича?
Но никой не вижда, че влачи окови.
Душата му – вятър, природна стихия, ...
326
4
14
Тя пак ще се върне, недей да тъжиш,
няма как под снега все да зъзнем.
Ще е топло, отново ще хвъркат пчели.
Вярвай само - животът не свършва.
Ще дочакаш април - като цветно платно ...
няма как под снега все да зъзнем.
Ще е топло, отново ще хвъркат пчели.
Вярвай само - животът не свършва.
Ще дочакаш април - като цветно платно ...
402
6
7
Виновна съм от първия си ден,
когато с плач разбудих тишината,
за майчините вечни страхове,
за времето, което все ме чака.
Залутах се в измислено небе ...
когато с плач разбудих тишината,
за майчините вечни страхове,
за времето, което все ме чака.
Залутах се в измислено небе ...
1210
8
17
Не знам колко дни ми остават...
Звездите отдавна със мен не говорят,
а и Господ потули се в тихата църква.
Не поглеждам назад – тривиална история,
уморена от есени клапа в сърцето въздъхва. ...
Звездите отдавна със мен не говорят,
а и Господ потули се в тихата църква.
Не поглеждам назад – тривиална история,
уморена от есени клапа в сърцето въздъхва. ...
274
1
2
Отдавна спрях да питам ти къде заспиваш
и тишината спря сърцето да разделя.
На чаша вино спомени прелиствам,
преда на старо щастие последната къделя.
И утре пак, когато стане тъговито, ...
и тишината спря сърцето да разделя.
На чаша вино спомени прелиствам,
преда на старо щастие последната къделя.
И утре пак, когато стане тъговито, ...
393
3
6
Аз днес ще събудя небето със полъх,
в морето ще скрия солена сълза,
не идвам след сън и почти не говоря,
нямам рамо за болка, имам устни за грях.
Не си ме докосвал, не си ме обичал, ...
в морето ще скрия солена сълза,
не идвам след сън и почти не говоря,
нямам рамо за болка, имам устни за грях.
Не си ме докосвал, не си ме обичал, ...
574
6
8
Сънувах цялата безкрайна нощ -
това, което няма да се случи.
Докоснала е непохватната Луна
най-болния акорд в душата вълча.
Понеже светлото с реалност ме гнети ...
това, което няма да се случи.
Докоснала е непохватната Луна
най-болния акорд в душата вълча.
Понеже светлото с реалност ме гнети ...
288
1
7
Може утре да дойде без грим
този ден, който всеки очаква -
със снежинки, или със мъгли,
с ветрове, или просто със лято.
Януари безумно цъфти - ...
този ден, който всеки очаква -
със снежинки, или със мъгли,
с ветрове, или просто със лято.
Януари безумно цъфти - ...
416
2
7
Не ми се пише, мисълта тъжи,
прикрила неумело всяка рана.
Познанието крета сред лъжи
и хиляди страхливи оправдания.
Така добре е, нека да мълчим, ...
прикрила неумело всяка рана.
Познанието крета сред лъжи
и хиляди страхливи оправдания.
Така добре е, нека да мълчим, ...
229
3
3
Прегърна ме сиротна вечерта,
покри със чер воал звездата пътеводна,
попи мечтата в хладната печал
и спря да пита има ли виновен.
Прегърнах я и аз с ръце изтлели ...
покри със чер воал звездата пътеводна,
попи мечтата в хладната печал
и спря да пита има ли виновен.
Прегърнах я и аз с ръце изтлели ...
427
3
6
Какво стана с' сърцето ти?
Чуждо ли беше?
Уж ме обичаше даже, когато
ми се гневеше...
Огън ме топлеше, нямаше рани. ...
Чуждо ли беше?
Уж ме обичаше даже, когато
ми се гневеше...
Огън ме топлеше, нямаше рани. ...
471
2
Любов, прибра ли се във къщи,
или се скиташ с маска на лицето,
разбъркала сърцето като пъзел -
да не личи, че много е проклето.
Любов, когато тръгна взе компаса - ...
или се скиташ с маска на лицето,
разбъркала сърцето като пъзел -
да не личи, че много е проклето.
Любов, когато тръгна взе компаса - ...
1025
5
9
Не знам дали студено е, защото
декември свъси побелели вежди,
или човешката умора
в очите ми се заоглежда.
Небето падна с тежък грохот, ...
декември свъси побелели вежди,
или човешката умора
в очите ми се заоглежда.
Небето падна с тежък грохот, ...
447
6
8
Рисувам се. Сама - по памет...
От дълго време взирам се в лицето -
очите детски, устните изгарят
в любимото ми алено червено.
Две бръчки нови искат да ги видя.. ...
От дълго време взирам се в лицето -
очите детски, устните изгарят
в любимото ми алено червено.
Две бръчки нови искат да ги видя.. ...
451
5
11
Не ме позна, притихнала във здрача,
седя на пейката, засипана със шума.
Октомври е, небето плаче,
чадърът капе, изсвистяват гуми.
По мократа настилка шепа хора - ...
седя на пейката, засипана със шума.
Октомври е, небето плаче,
чадърът капе, изсвистяват гуми.
По мократа настилка шепа хора - ...
441
3
9
Влязох – винаги са в мазето, не знам защо и не ме интересува. Просто помня, преди 30 г. пак бяха там – силно осветени, но хладни, без прозорци и дневна светлина. Може би, за да ни напомнят къде ще отидем един ден...
Пред кабинета седеше само една жена с обръсната глава - възрастна, или по-скоро съст ...
Пред кабинета седеше само една жена с обръсната глава - възрастна, или по-скоро съст ...
479
1
4
Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -
усмивки две над борова гора
и птиците безспирно глас да леят
в покоя на планинска широта.
Да спре шумът на хорска гирюлтия, ...
усмивки две над борова гора
и птиците безспирно глас да леят
в покоя на планинска широта.
Да спре шумът на хорска гирюлтия, ...
387
2
1
Аз понякога просто мълча,
загледана в своя прозорец.
Във синьото виждам света,
изписан от стар чудотворец.
Почуква със клюн черен кос, ...
загледана в своя прозорец.
Във синьото виждам света,
изписан от стар чудотворец.
Почуква със клюн черен кос, ...
554
1
3
Не, не искам да бъда копнеж,
погали ме, когато съм близо,
не превръщай очите ми в скреж,
не рисувай небето във сиво!
Виж, как връщам цвета на дъгата ...
погали ме, когато съм близо,
не превръщай очите ми в скреж,
не рисувай небето във сиво!
Виж, как връщам цвета на дъгата ...
485
4
5
Когато капчица по капка се изтича
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака, ...
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака, ...
552
5
10
Прелюдия към нещо твърде лично
и стих с поанта - падаща звезда.
Вървиш към мен, следите ми откриваш,
оковите не са проблем за лудостта.
Мълчи кръвта, забързана да блъска, ...
и стих с поанта - падаща звезда.
Вървиш към мен, следите ми откриваш,
оковите не са проблем за лудостта.
Мълчи кръвта, забързана да блъска, ...
620
2
3
Когато простите неща ми липсват -
очи затварям, спирам всеки шум,
в съня нахлува мирис на тинтява
и опиатно стенещ шепот на зокум.
Избягала от градското си време, ...
очи затварям, спирам всеки шум,
в съня нахлува мирис на тинтява
и опиатно стенещ шепот на зокум.
Избягала от градското си време, ...
659
2
9
Понявга спирам дъх да си поема,
защото стръмен е баирът на Сизиф.
И камъкът тежи като дилема,
а Господ си остава мълчалив.
Върхът е там, отдавна част от пътя, ...
защото стръмен е баирът на Сизиф.
И камъкът тежи като дилема,
а Господ си остава мълчалив.
Върхът е там, отдавна част от пътя, ...
550
5
10
Тя не плаче, усмихва се мило,
с поглед нежен издига луната високо.
Безпризорно смълчана нозете си крие
и помахва на гълъба с длани любовно.
Няма дом и когато връхлита стихия ...
с поглед нежен издига луната високо.
Безпризорно смълчана нозете си крие
и помахва на гълъба с длани любовно.
Няма дом и когато връхлита стихия ...
752
2
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
