Hathor (Геновева Симеонова) - Obras

Сама ще си отида 🇧🇬

Не ме гонѝ, сама ще си отида,
тъй както някога сама дойдох.
Пожертвани мечтите не умират,
но спят полегнали на пресен гроб...
В очакване на точната минута, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-05-15T23:06:45+03:00 1.2K 3 4

Потърси ли ме 🇧🇬

Потърси ли ме в тъмното на здрача,
във светлото сияние на тънък месец,
в' Вечерницата спряла да изчака
усмивката ми земна и далечна?
Аз скрита съм в небесната въздишка ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-05-12T15:39:22+03:00 797 1

Пролетна целувка 🇧🇬

Не се прощавай, тихо ще шуми
вечерникът във листите на мрака,
последните уморени лъчи
ще се приплъзват топло във шубрака.
А аз ще бъда в сянка на бреза - ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-05-10T16:59:47+03:00 648 3 4

В лила́ и късна пролет 🇧🇬

В разрошен люляк устните си търся -
полурозе, полумораво грешни.
Оставила съм тъмна пеперуда
да вдиша цвят и после да изчезне.
И в тъмното по силует съблечен ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-05-05T23:02:34+03:00 728 2 5

След мрака 🇧🇬

Претръпнал хоризонтът се стопява,
дърветата превръщат се във сенки,
среднощен полъх нежност притаява,
отпуснала греховните си клепки.
А залезът не иска да си тръгне, ...

Hathor

Poesía » De amor, Del paisaje

2020-05-02T12:45:06+03:00 1.6K 3 8

Да знаех 🇧🇬

Да можех да стана сутрин
под слънце юлско, греховно -
с весла на лодка забързана
да тръгна без бряг, произволно...
Без вихър бурен в платната, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-05-01T12:51:21+03:00 664 4 3

Не се шегувай 🇧🇬

Обичаш ли ме? Не, не се шегувай!
Със любовта шегата, май е неуместна.
Дошъл си тук, донесъл си и вино,
да имаш обич толкова е лесно...
Самотен си. И аз сама заспивам... ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-30T12:26:01+03:00 745 6 7

И този сън ще има край 🇧🇬

И този сън ще има край,
когато заревото светне -
със пурпур ярък несмутим,
разлят в сподавено небе,
с мечта душата да потрепне. ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-29T20:23:40+03:00 574 4 5

Аз няма как да ти се случа 🇧🇬

Аз няма как да ти се случа -
вървим във опаки посоки,
когато ти си в Андалусия,
аз още съм във село Божек.
Не ме кани, кафе си имам, ...

Hathor

Poesía » Otra

2020-04-28T16:40:29+03:00 682 2 4

Истината спи 🇧🇬

Въпроси много... Никога изречени,
нощта се блъска с гняв във лудостта...
Любов една измъква се безшумно
и зачертава всякоя вина.
Познавам истината - винаги е грозна ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-27T15:07:16+03:00 1.4K 3 5

Бадеми с вино 🇧🇬

В очите ми лъчи се потопиха,
удавиха се в тиха устременост.
Ухая на обичане и вино -
дори и сутрин в свойта безметежност.
Понесена гальовно с Пролетняка, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-26T14:10:06+03:00 815 3 8

Минутите 🇧🇬

По принцип съм една – за някого светица,
за друг - мръсница, скарана със Бог.
Чети ме, бръчките ми букви скрити
са простички, не ти е нужен код.
Събуждането с луди пеперуди, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-25T18:06:31+03:00 1.3K 3 4

Заключи ли ме 🇧🇬

Заключи ли ме, Обич моя,
аз пак ще дойда с теб на среща.
Врати и катинари много,
на моите криле - не пречат.
Небе, безвластие и полет - ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-24T19:43:16+03:00 800 2 7

Нашата пролет 🇧🇬

Когато на пръсти пристъпи и тя -
онази, която отдавна не чакаш,
защото белее вече кичур коса,
защото в съня си редовно пропадаш...
Защото си търсил с' запалена свещ ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-23T00:20:40+03:00 749 1 1

Облачно момиче 🇧🇬

Спиш ли, облаче, или пътуваш?
Вятърът размирен те разроши,
бяло си и ангелски флиртуваш,
по детински кацнало в топола.
Изтокът те гони, не те иска, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-21T10:37:10+03:00 842 5 1

Прераждане 🇧🇬

Загубени във времето,
в предишните животи -
несбъднати, обичащи,
кървящи, в рани...
От това да бъдем други, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-20T11:58:47+03:00 613 2 4

За този дом 🇧🇬

Защото ти дойде съвсем незнаен...
Не влезе с ключ, а тихомълком
през тесен процеп в лунна нощ,
със лъч белязан от любов.
И беше в дом... ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-19T13:41:45+03:00 1.3K 4 2

Една жена 🇧🇬

Една жена като цигулка,
извита в пищните си форми,
била е някога момиче,
а днес звучи като симфония.
Една жена като Мадона, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-18T14:13:22+03:00 859 5 6

Оцеляла 🇧🇬

Душата ми се скита полугола,
посипана със цвят от мандарина,
загледана далече в хоризонта -
върви и плаче. Никъде не спира.
Зеленото поле, в което спеше - ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-17T10:40:57+03:00 3.1K 20 28

Открадната от боговете 🇧🇬

Обичал ли си някога жена? Съвсем безпаметно, съвсем по мъжки, грубо... И властно, като твърда, мазолеста длан, погалила за първи път, но не последен... Защото никога не свършва обичта на онзи мъж, оставил дъха си в гора от цъфнали люляци и дюли, за да диша теб и сладостта ти... Медена и лепкава от с ...

Hathor

Prosa » Otros

2020-04-17T10:38:47+03:00 706 3 6

Ех, моя лъст... 🇧🇬

Ти моя лъст, греховна, неочаквана,
отровна като семена на татул,
със залеза покрила чистотата ми,
довяла дъх на нощен разгул.
Ти още първа, още неусетена, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-16T19:33:22+03:00 800 4 3

Едно мрачно утро 🇧🇬

Едно мрачно утро отново дойде,
слънце спи заличено от облак,
кафето горчиво, сърцето само...
Като ритнат на плочките просяк.
Не, няма да дам на сълзлива тъга ...

Hathor

Poesía » Otra

2020-04-15T10:14:38+03:00 828 3 6

Сълза на Господ 🇧🇬

Кога заплака за последен път,
тъгувал ли си по жена?...
Душата тихичко роси,
нозете скитат във треви,
а ти на всичко си готов... ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-14T20:19:51+03:00 919 4 3

„Животът е пред нас“ 🇧🇬

В едно гнездо под свита стряха
прибираше се лястовица волна -
със пролетта, със синята тинтява,
с разлистване на млада клонка.
След време няколко главички ...

Hathor

Poesía » Otra

2020-04-13T17:24:45+03:00 1.7K 9 9

С много страх 🇧🇬

Аз утре ще живея ли,
или ще бъда миг,
заглъхнал в тишина на нечий блян,
но чужд?...
А моята душа, превърната във скитница ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-13T13:54:51+03:00 657 3 8

Тиха ярост 🇧🇬

Не ще се върне нито миг,
дори да завъртим часовника на времето
и пясъкът да тръгне към небето,
а миналото към изконния ни вик
на чист живот от всеки грях... ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-12T16:56:08+03:00 726 2 4

Полужена 🇧🇬

Полужена, полубогиня,
полудобра... Предимно лоша.
И нея майка е родила,
но вешица е дала огън.
Не я търси след изгрев сутрин, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-11T11:23:09+03:00 1.3K 5 8

Опитах се 🇧🇬

Опитах се да прибера крилете,
да приземя душата си проклета.
Било е време - да лети високо,
сега е време - да е земна.
Опитах се да се сбогувам с вятъра ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-10T20:10:42+03:00 735 6 6

Да литне 🇧🇬

Тази сутрин слънцето го няма,
леко се протяга бавен облак,
гларусът е кацнал на паважа,
въздухът оглежда се тревожен.
Някаква мъгла е натежала ...

Hathor

Poesía » Otra

2020-04-10T09:27:54+03:00 757 4 8

Плач на самодива 🇧🇬

В поле зелено с тъжни макове
и развилнени пеперуди
пристъпвах боса, нереална
и търсех своите заблуди.
Прикрити в корените на жита, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-09T21:50:44+03:00 663 3 5

Или сега... 🇧🇬

Някога...когато шепотът ми млъкне
и ручеите спрат да се надбягват,
когато речен камък те подхлъзне,
уж грапав, а коварно гладък...
Аз някога със лунен сал ще дойда ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-08T11:27:04+03:00 1.3K 5 5

Бяла лястовица 🇧🇬

Тя бяла е и пролет идва,
крилете и тежат от вопли
на болните и стари хора -
надеждичка последна носи.
Тя бяла е като душите ...

Hathor

Poesía » Otra

2020-04-07T13:12:58+03:00 500 2 5

Когато цъфне дюля 🇧🇬

Когато тишината стане твърде шумна
и писъкът в сърцето ми премине в буря,
когато капка дъжд за миг се изпарява -
тогава всъщност разцъфтява дюля...
Погалена след бурята със ласка, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-07T13:06:23+03:00 736 5 16

Ефектът на доминото 🇧🇬

Доминото пада,
пада и нощта,
а в чашата се смее
ефектът на греха.
Редени ден и нощ ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-06T09:44:40+03:00 692 3 7

Тайната на щастието 🇧🇬

Тайната на щастието?...Една душа, която те носи на криле високо и не иска да види низините... Една смелост, която не се стряска от последния дъх, последната обич, дори и болезнена, далечна, недостижима... Една лудост, която не може да бъде събрана в никакви човешки граници...Една капка кръв, събрала ...

Hathor

Prosa » Otros

2020-04-05T23:39:59+03:00 581 3

Ще... 🇧🇬

Всяка мисъл започва със ЩЕ...
Този свят се е спрял неподвижен -
не се плиска немирно море,
няма изгрев дори и за вишните.
Няма птичка или вятър поне, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-05T10:34:42+03:00 937 3 3

Орфеево цвете 🇧🇬

Вървя по някакви чукари,
съвсем вглъбена, никому ненужна.
А планината тихо се разтваря
и пуска ме във дебрите си чудни.
На склон, в пукнатина красиво цвете ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-04T15:48:20+03:00 2.3K 5 4

Понеже ти забрави... 🇧🇬

Понеже ти с Луната не дойде,
а Слънцето остави да изчезне
със тъжен стон в ненужното небе...
Аз с Хоризонта съм на среща.
На първа среща - някъде далеч, ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-03T23:10:10+03:00 797 5 8

Огънче в душата 🇧🇬

Днес ръката ми е топла -
огънче, запалено със съчки,
пламък , потреперил с обич,
нужда от човешка същност.
Поеми я, аз не се срамувам ...

Hathor

Poesía » De amor

2020-04-03T09:50:58+03:00 1.2K 3 14

Ще има ли и мен кой да погребе? 🇧🇬

Ще има ли и мен кой да погребе,
или месата ми така ще си изгният
на някое измислено поле –
след битка на народ със политици?
Децата ми, изгонени от дом ...

Hathor

Poesía » Civil

2020-04-02T15:36:49+03:00 741 5 15