dar4e_to
231 el resultado
Има на Балканския полуостров една малка страна. В нея ухае на рози и небето понякога е оранжево. Страната се нарича България и е моята родина. В нея честичко «ухае» и на мърша. И по-чувствителните усещат миризмата. Аз официално се водя към населението на тази страна. Но искам да ви разкажа за една д ...
  2012  18 
(... В памет на любимите ми - покойници!
Закъснях отново... За кой ли път!...
П.П. Предварително се извинявам, че няма да отговоря
на нито един коментар (ако има такъв!).
Това е моята слабост. ...
  4021  11 
Още ли проблемите сънуваш ?
Пускаш ли неканени в сърцето?
Почна ли най-после да воюваш?
Връщаш ли, когато е надвзето?
Пак ли приютяваш закъснели? ...
  914  16 
Очите ми са северно сияние,
превърнали нощта във светлина.
Страстта по мен - желаното изгнание,
а любовта ми - твоята храна.
В безумството си истината крия, ...
  824  13 
Постоянните грешки в изряден шпалир
ми проправяха път през парада.
И с повтарящ се рапорт техният командир
се надяваше пак на награда.
След команда „За почест!” впиха погледи в мен, ...
  582 
Набръчкана луна - като новородено бебе.
Небето нощно - цяло на петна.
Отчаяно е - също като тебе.
Небе петнисто... Сбръчкана луна...
Очаква да му оцветиш петната, ...
  839 
За кого ли със теб да се сещаме?
Няма вече защо да го правим.
Няма изгреви общи да срещаме,
няма обща следа да оставим.
Заблудиха ни радости сторени, ...
  799 
Разпъни ме на кръста, Любов!
Изподраскай със нокти сърцето.
Изкопай със ръцете си ров,
погреби ме надолу с лицето.
Щом възкръсна - да гледам назад. ...
  1104 
Крепост съм за тебе стара -
ако искаш ме превземай.
Хлад след лятната омара -
със наслада мен приемай.
С недостатъци безчетни ...
  749 
/В отговор на двойките, написани незаслужено на много добри и отлични произведения/
Задавам забранените въпроси,
но отговора няма да получа.
Очакването ми се поизноси,
/едва ли истината ще науча!/. ...
  846 
Божке, що горещи иширети
си разменят днешните поети...
Хич биля не се ли засрамихте,
че стилът ми даже променихте?!
/Сърдечни благодарности и поздрави към всички поети и поетеси, които със закачките си допринесоха за доброто настроение в сайта през последните дни. Горенаписаното да се чете от привър ...
  742 
В паянтовата къща на сърцето
сред паяжини спомените дремат.
С измамата се любят непревзето,
от слабостта ми силата си вземат.
И в грях заченали, ще раждат тръни, ...
  811  11 
Ще бъда малкото ти изкушение,
изплетена за тебе паяжина.
Изплувалото в мрака ти прозрение,
рисуваната с пръстите картина.
Във култ превърнатото преклонение, ...
  862  14 
Бягам... Пак се връщам... И оставам.
Вечно със компромиси живея.
Времето лети и остарявам
(да съм друга няма да успея!).
Искам, но не мога да те мразя! ...
  1004 
Във ъгъла на празната ми стая
захвърлена душа без звуци стене.
Потънала на болката в безкрая,
молитва шепне тихо на колене.
Забравена, потъпкана, ненужна, ...
  927  11 
Звездни мъниста се нижат в очите ми
и огърлица мънистена правят.
Лунна пътека създават мечтите ми -
брод за несмогнали да се удавят.
И ще се питате сън ли е? Истина? ...
  699 
Отново постоянната масовка
насяда във театъра край мен.
С аплаузи посрещат постановка
на режисьор бездарен, заблуден.
А всеки се старае да повярва, ...
  902 
Скитница си - сестра на греха.
Скитница си - забрави смеха.
Скитница си - безцветна луна.
Но с вина.
Лъч угаснал... И празен си дом. ...
  748 
/На А./
Любовта прекроихме - като дрехи захвърлени.
Уморена от скука дълго време спа тя.
Топлина, като тази от тлеещи въглени,
щом събуди се в нас, мигновено разля. ...
  913 
Кръстосани шпаги, усмивки разсечени.
Жестокост в безсмислен дуел.
Безсмислени думи, жестоко изречени.
Победа без смисъл и цел.
Със погледи празни отново раняваме ...
  713 
Нямам нужда да бъда разбирана
(самотата дали е разбрана?).
Без съюзници, в битка тренирана,
сред безброй кандидати избрана.
Нямам нужда да бъда обичана, ...
  892  19 
Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другия - не тебе тя събужда?
Живял ли си със спомен за това ...
  10853  26 
Пак крада от нощта чрез съня,
пак желая те в този отрязък.
Пак го правя и пак се виня,
че превърнах реда в безпорядък.
Нереалните мисли връхлитат ...
  854 
На възли изстинали чувства завързвах,
а болката тайно от всекиго скрих.
След буря от чувства вратите затръшвах
и много мостове без страх разруших.
Разкривах двуличните във маскаради. ...
  1094  13 
На зазоряване росата е студена.
И леденият хлад да те прониже само стига...
Поискаш ли - тогава ще изпиеш
дори студената роса-магия.
На зазоряване е тихо. ...
  918 
Отрязаните пръсти на нощта
отчаяно почукват по стъклата.
Рисуват пеперуди и листа
отрязаните пръсти в тъмнината.
Рисувайки, те сякаш претворяват ...
  1311  11 
  790 
Кристални чаши със следи от устни,
отпили страст с блаженство неприкрито.
Полуотворени, тръпчиво-вкусни,
необуздани - като виното отпито.
Следи от страст като следи по пясък - ...
  780 
Късно любовното лозе обрахме,
не разпиляхме реколтата късна.
В гроздове обич останала сбрахме.
Късно намерена обич възкръсна.
Късно поискахме вино да пием, ...
  1104 
Любовта ни осъди!
Безпощадна присъда!
Любовта се превърна в палач.
Неизказани думи и безкрайна заблуда...
Любовта се превърна в чистач. ...
  1001 
Къщи без хора и празни дворища.
Пусти мегданите - без живинка.
С бурен обраснали селски бунища.
Крякащи жаби във суха река.
Стари стопанки на пейки пред къщите ...
  939 
Propuestas
: ??:??