Eia (Росица Танчева) - Obras

Планината в един миг 🇧🇬

На хоризонта
планината се избистря
ведро - синя
и розово - чиста.
Моята човешка същност ...

Eia

Poesía » Del paisaje

2010-05-28T12:34:17+03:00 880 1 4

В очакване 🇧🇬

Усети изтръпване - сякаш мравки лазеха по тялото му, а между зъбите си стискаше нож. Зави му се свят. Опита да се овладее, но силите внезапно го напуснаха и той се свлече на тротоара. Като в просъница му се мяркаха краката на минувачите, а грохотът на колите се смесваше със съсъка, който го преследв ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-05-27T09:11:54+03:00 980 9

Бай Пандо Шматката 🇧🇬

Дип прост чиляк си беше Пандо Шматката от наше село - дип прост и дип крадлив. Ей, оная нощ се завъртял край Гочовия рибарник, шарани да краде. Ама Гочо не е вчерашен и знае как да си пази стоката. Кучето му се разлаяло, а стопанинът туй и чакал - изскочил от скривалището си, грабнал ловната пушка, ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-05-26T15:05:31+03:00 1.6K 6

*** 🇧🇬

Утрин -
девойка,
разпиляла
косите си,
света, ...

Eia

Poesía » Versos blancos

2010-05-25T08:44:13+03:00 863 5

Двадесет и четвърти май 🇧🇬

Посвещавам на всички млади хора в България -
с неугасваща вяра в техните духовни сили!
Сред хор от птици очаровани
зад хълма пълната луна стопи се
и поздрави ме изгревът тържествено, ...

Eia

Poesía » Otra

2010-05-24T07:43:33+03:00 3.3K 16

Откъде ми е огънят? 🇧🇬

Във таз земя
са корените мои -
сноп здрави жилки
ме крепят.
Тракийска и славянска ...

Eia

Poesía » Otra

2010-05-23T08:09:43+03:00 815 1 9

Избликване 🇧🇬

Левентът Май
разпуква пъпките
и лудо младостта напира,
поглежда дръзко,
коси развява ...

Eia

Poesía » Otra

2010-05-22T08:31:39+03:00 759 8

Осъзнаване-15 и 16 от първа част на романа 🇧🇬

XV
Братът на дядо Радо бе веселяк, а също и пееше хубаво. Беше около четиридесетгодишен, едър и здрав чиляк. Казваше се Благо и името му прилягаше - правеше живота на людете покрай себе си някак по-поносим.Той имаше жена на име Даря, която не се спираше, все нещо готвеше и шеташе.Тя майстореше най-в ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-21T14:24:34+03:00 1.1K 8

Осъзнаване-13 и 14 от първа част на романа 🇧🇬

XIII
Дядо Радо ми каза, че ще е добре да се грижа за овцете. С радост доях, а също и извеждах стадото на паша. Вечер се прибирах при семейството - играех си с децата, ядях и лягах да спя в общата им одая.
Хубавото не продължи дълго. Една сутрин стопанинът не ме пусна с овцете. Рече ми:
- Султанът е ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-20T06:16:32+03:00 1.2K 10

Преди изпит 🇧🇬

/Писано много отдавна,
когато съм била на 24 години,
но как ми се иска
да съм го сътворила днес!/
Дали спорното право ...

Eia

Poesía » Versos blancos

2010-05-19T09:09:52+03:00 958 6

Осъзнаване-11 и 12 от първа част на романа 🇧🇬

XI
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-18T07:00:23+03:00 1.2K 9

Осъзнаване - 9 и 10 от първа част на романа 🇧🇬

IX
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-17T10:59:06+03:00 1.3K 17

Осъзнаване - 7 и 8 от първа част 🇧🇬

VII
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-16T11:05:31+03:00 1.1K 11

Осъзнаване - 5 и 6 от първа част 🇧🇬

V
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-15T10:38:39+03:00 1.2K 9

Осъзнаване 🇧🇬

III и IV от първата част на романа
III
Видях как търговецът на роби започна да се кланя на някакъв големец, който не обръщаше никакво внимание на жените, а оглеждаше момчетата. Дойде до мен и започна да ме опипва по мускулите. После ми отвори устата и дълго гледа в нея - сигурно е броил зъбите ми. Т ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-14T10:07:33+03:00 1.3K 10

Осъзнаване 🇧🇬

От ПЪРВА ЧАСТ на роман
за българската действителност /16-21 век/
I
Събудих се сред хора с вързани ръце. Някои си шушнеха, но нищо не можех да разбера. Стори ми се, че говорят на хърватски, на гръцки, но дочувах и други - непознати за мен езици. Всички изглеждаха уплашени, бяха раздърпани и мръсни.”Г ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

2010-05-13T07:56:51+03:00 1.3K 2 12

Малките неща 🇧🇬

Нежно цвете
като плаха целувка
докосна очите ми
и те се усмихнаха.
Крехка преходност, ...

Eia

Poesía » Versos blancos

2010-05-12T22:58:20+03:00 2K 14

Чепатини 🇧🇬

Невестите бързаха да сколасат, че ей - обяд наближаваше. Свекървата следеше хлябът да бъде изпечен както трябва и да не се слага в яденето начупен ориз, а само цял. Трепереше тя пред мъжа си, щото той все намираше за какво да се скара.
Както винаги, точно под час, жените наредиха софрата и зачакаха ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-05-10T12:11:19+03:00 1K 6

Дами, повярвайте ми! 🇧🇬

- О, мадам, за съжаление съм сам като Робинзон! - просто нямаше как да отговоря по различен начин на красивата туристка, когато ме попита дали съм женен, още повече след като подразбрах, че тя е централна фигура в шумната групичка рускини.
Учудих се на бързата си реакция и на увереността в гласа си, ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-05-09T15:36:53+03:00 1.2K 6

Мискинлии 🇧🇬

Младата Стоеница се беше заинатила тази сутрин и не пускаше мъжа си на лов за диви патици.
- Искам на разходка да ме изведеш, в сладкарницата да ме почерпиш, а след туй ще е много хубаво, ако и на кино отидем! Ти или гълъбите си гледаш, или на лов ходиш, все едно, че нямаш жена! Няма да търпя повече ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-05-08T07:49:00+03:00 1.1K 6

Селски събор 🇧🇬

Кажеше ли се „долномахленски събор” и бая народ се стичаше - от цялата околия, та и отгоре, ама най - редовни бяха съседските селяни - горно и средномахленци. Надпреварваха се шарените каруци, всяка искаше първа в наше село да стигне. Сергиите по мегдана се оглеждаха като млади невести - коя от коя ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-05-07T12:09:56+03:00 3.5K 10

Извозено село 🇧🇬

Стайко се размърда, почеса се по носа и захлупи с възглавницата главата си. Искаше му се още малко да поспи, но откъм поляната, що се разстилаше под прозореца, песента на разните хлопки, примесена с шовъркането на юрдечки и мисирки, го разбуди и сега не му даваше мира. Помъчи се да заспи отново и ка ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-05-05T13:04:10+03:00 1.1K 4

Без заглавие /хайку/ 🇧🇬

~
Мирис на пролет -
аз разкършвам рамене
и се усмихвам.
~ ...

Eia

Poesía » Otra

2010-05-04T06:55:51+03:00 736 6

Фермерски неволи 🇧🇬

Пеньо отри с длан потта от челото си, подпря гръб в каросерията на камиона и надигна манерката. Остави водата да се стича по брадата и шията му. Все е било жега, ама такава не помнеше. Въздухът се къдреше пред очите му и всичко изглеждаше някак не на фокус - безкрайното поле, балите от слама и малки ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-05-03T09:40:31+03:00 1.1K 6

„Хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи-магаретата” 🇧🇬

„Нещо става у Генчови! Каква е тая олелия, какво е туй чудо?” - мислеше си
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съсед ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-05-02T07:21:46+03:00 5.2K 13

Един ум 🇧🇬

Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затупт ...

Eia

Prosa » Otros

2010-05-01T08:01:22+03:00 1.3K 7

Когато 🇧🇬

Когато
детето спи -
светът сънува изгреви.
Когато
усмихне се детето - ...

Eia

Poesía » Versos blancos

2010-04-30T10:06:06+03:00 905 5

Напишете си завещанията овреме! 🇧🇬

Повече от час нотариус Ганчева, под диктовката на осемдесетгодишен достолепен мъж, правеше опити да напише пълномощно. То трябваше най-ясно да изразява волята на нейния клиент. Тъкмо й се струваше, че е схванала мисълта му и я е отразила точно, той така завърташе приказката, че се започваше отначало ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-04-29T11:08:07+03:00 1.2K 8

Депресия 🇧🇬

Не го свърташе на едно място младото докторче и ето че пак излезе да се поразтъпче пред жилищния блок. Отскоро се бе преселило в града и още не можеше да свикне със сивотията. Всичко му се струваше някак тясно и неудобно, като се започне от стаите на апартамента, та се свърши с плочките пред входа н ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-04-28T07:09:02+03:00 1.1K 8

Баба Висирона 🇧🇬

Баба Висирона бе снажна селска жена. Тя винаги ходеше напето, като царица и гордо носеше забрадката си, вързана по обичайния за своя край начин - с два щръкнали края на върха на главата. Говореше меко и всяко нейно изречение започваше с “Ам че...” Получаваше се нещо като: “Ам че туй, ам че онуй...” ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-04-27T06:31:17+03:00 1.1K 8

Митьо Лакърдията 🇧🇬

Разшава се отрано Дончовата махала, разкърши балканската си снага, а скоро - чак се и задъха, че мъжете плоча наливаха, нова къща строяха. Дончо въртеше лопатата, а потта капеше от челото му, но той и за миг не спираше да си почине. Е-ех, свое гнездо ще свие, дом за чудо и приказ ще направи, а в нег ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-04-26T10:50:08+03:00 1.2K 10

Една мелодия 🇧🇬

Душата –
зареяна птица,
се гмурка
в море от лъчи,
на музикална колесница ...

Eia

Poesía » Versos blancos

2010-04-25T09:25:45+03:00 1.1K 1 11

Правилният човек 🇧🇬

Пред селското кметство младата Айше, подпряла се на дълга метла, чоплеше семки и се надплюваше с бай Асан. Когато преценяха, че шлюпките покрай тях са достатъчно, те ги забръсваха в лопатата си. После Асан много бавно и внимателно отиваше до коша и ги изсипваше, доволен от добре свършената работа. О ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-04-24T08:34:58+03:00 1.2K 2

Как се подканят гости? 🇧🇬

Ето я одаята за всичко в дома на дядо Поп - сякаш отново влизам в нея.Тя още е пропита с неповторимия аромат на нещо архивно и ценно. Когато бях малък, там се вмъквах на пръсти, от страх да не настъпя някое съкровище и внимателно се заравях в миналото. Църковни вестници, писма, старинни картички, кн ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-04-23T13:54:48+03:00 1.1K 1

Пролетно 🇧🇬

Нежен здрач,
крехка бродерия,
феерия от цветове,
красота
и възход на материя, ...

Eia

Poesía » Versos blancos

2010-04-22T10:24:08+03:00 908 9

Обръщението 🇧🇬

- Как ще се обърнете към дъщеря си в поканата? - някак боязливо нотариус Тошев попита клиентката си, готвейки се да започне писането на исканата нотариална покана.
До бюрото му, като на тръни, в самия край на стола, се беше прегърбила една дребна, съсухрена женица.
- Не може ли без обръщение, а да с ...

Eia

Prosa » Relatos

2010-04-21T19:42:42+03:00 1.3K 7