Eia (Росица Танчева) - Obras

Пак те търся… 🇧🇬

Откакто си отиде,
аз имам само залези –
пронизващи ме с поглед,
настоятелни, канещи
да премина чертата… ...

Eia

Poesía

2015-09-22T10:20:49+03:00 664 7

Предизвикано 🇧🇬

Ценя опакото на нещата -
с възлите на потрепващи ръце,
с мислите грапави зад челото
на уж спокойното, ведро лице,
с дълбоките кладенци истина, ...

Eia

Poesía

2015-09-19T19:25:55+03:00 632 6

Един пешеходец 🇧🇬

С изранени нозе. Пешеходец.
Непригоден за модерния свят.
По-скоро е музеен експонат –
чешит тъй странен и голям инат.
Срещнете ли го в бетонния град - ...

Eia

Poesía

2015-09-17T22:12:22+03:00 593 1

Цивилизовано 🇧🇬

Градът, този стар присмехулник,
на ранина е с очи на дете.
Денят посреща с къшей вяра,
усмивките на майките зове.
Добър да се запази моли, ...

Eia

Poesía » Civil

2015-09-11T19:59:02+03:00 778 4

Мълчи ми се… 🇧🇬

Мълчи ми се, така ми се мълчи…
Оркестър от виртуози – сто щурци,
както без своя диригент тъжи
в нощ, примамваща с най-ярките звезди.
Вглъбена в странна, синя тишина ...

Eia

Poesía

2015-09-07T20:21:01+03:00 811 1 5

Той е... 🇧🇬

В памет на поета Ангел Веселинов. Поклон!
Смугла девойчице, петъчна привечер,
кротко приседнала в кафенето на Мино,
очите си изгледа, сърце остави,
очаквайки поета с чудодейна лира ...

Eia

Poesía

2015-08-29T19:45:11+03:00 777 3

Дързък залез 🇧🇬

Дързък залез!
Отнася очите.
С тях и душата ми -
високо, там нейде, при твоята…
Вплита две същности в танц. ...

Eia

Poesía

2015-08-19T16:51:38+03:00 783 6

Дали да споделя? 🇧🇬

Замислих се… Дали да споделя, че
съмняващия се Човек боготворя?
Невярващ в нищо и във всичко вярващ,
сломяващ със своята мисъл глупостта
на лакираното самомнение, ...

Eia

Poesía

2015-08-18T10:51:11+03:00 693 3

Не, не плача… 🇧🇬

Познатото ми нажежено е до бяло.
Ослепяла се лутам. Диря път, може би…
И те търся в тайнствените отвъдни гори.
Стръвница - августовското слънце огряло,
подъл хищник с ненаситни, кървави очи, ...

Eia

Poesía

2015-08-16T22:08:42+03:00 653 1

Отиват си Човеците 🇧🇬

Преселват се кротко Човеците -
в съвършения свят, може би…
Сутрин чувам как пеят с птиците
за стръкчето крехко – Надежда,
неоцеляло на нашата твърд. ...

Eia

Poesía

2015-06-16T07:59:28+03:00 793 14

Някъде, някога…, а може би и днес… 🇧🇬

В най-дивото село – на кроткия луд,
кръстоска между паун и перуника,
всред животинките, от Ной спасени,
от тъмното, появи се рицар с пика
и гордо побърза да се закълне, ...

Eia

Poesía

2015-06-14T12:49:54+03:00 620 3

Моите корени 🇧🇬

Моите корени още са жилави –
от дълбокото сокове черпят
и противят се на силите хилави
да ги изтръгнат, да ги зачеркнат.
Моите корени – древни и шипести, ...

Eia

Poesía

2015-06-08T00:21:43+03:00 665 6

Като в отвъдното проникваща вглъбеност... 🇧🇬

Като в отвъдното проникваща вглъбеност
или фрагмент от виртуозна творба на Бог,
свидната, магичноживотворна Роула
заплени ме повече от картина на Гог.
Преклоних глава пред очите ù езерни, ...

Eia

Poesía

2015-06-06T22:08:41+03:00 764 4

Жажда кога те замори… 🇧🇬

Жажда кога те замори
да пообщуваш с Оня, горе,
един странен дух потърси…,
на баш уста Колю Фичето -
силните, жилести ръце, ...

Eia

Poesía

2015-06-01T00:03:59+03:00 905 4

Позната история… 🇧🇬

Наричали Черно море гостоприемно,
помъдряла стихия, Понтос Еуксейнос -
с бронзовия изгрев на скулптора Каламис,
с Аполон, строг, бдящ над неговите брегове,
статуя, трийсет лакътя към небесата, ...

Eia

Poesía

2015-05-24T11:14:59+03:00 885 3

На прага на душата ти… 🇧🇬

На прага на душата ти приседнала,
да пооткрехнеш тайно се надявам
и да си гребна шепа от имането,
а с него за ума ти да наддавам.
Пулса да усетя на Вселена чудна, ...

Eia

Poesía

2015-05-03T16:01:02+03:00 866 9

Идеал 🇧🇬

Връх… от стихии набразден –
горд мъж със сурово чело,
от силна майчица роден,
но готов да коленичи
пред най-нежното кокиче… ...

Eia

Poesía » De amor

2015-03-01T22:20:30+02:00 1.1K 15

Замислих се... 🇧🇬

Замислих се
за универсалния език -
този на науката.
Заговориш ли на него,
непременно ще усетиш ...

Eia

Poesía

2015-02-19T22:59:03+02:00 1.4K 9

Обречена 🇧🇬

Обречена съм -
на вечна влюбеност
в замисленото чело
на езеро планинско,
дълбоко и вглъбено, ...

Eia

Poesía

2015-02-14T22:10:55+02:00 843 14

Пиши, Човеко! 🇧🇬

Пиши за болката,
за малкия си свят,
който познаваш
само до завоя,
за трепета ...

Eia

Poesía

2015-02-08T11:19:39+02:00 831 14

Пак за Спарта и Атина 🇧🇬

Да се приспособявам не умея
и скоро ще изчезна като вид.
Летящоромантично все си пея.
За мене храмът още не е мит.
Но ми остава малко да лудея. ...

Eia

Poesía

2015-02-07T23:33:31+02:00 724 6

Разсъмване 🇧🇬

Щур вятър. Остър януарски дъжд.
Но се разсъмва… Някак на инат.
И утрото намята се с дъга –
кахърна, като недолюбил мъж.
Гледа строго, под свъсени вежди, ...

Eia

Poesía

2015-02-02T17:24:38+02:00 907 10

Роптание 🇧🇬

Коленичил е храмът ти, Господи,
а фреските му са изронени.
И тъпче тълпата очи на светци...
Под нозете гледецът им хрущи,
превръща се в прах, във стъпкани мечти. ...

Eia

Poesía

2015-01-25T13:38:08+02:00 813 12

Не блееш ли по правилата… 🇧🇬

Хич не спазваше стадния ритъм –
беше мислещ, учтив и възпитан.
Той не блееше по правилата
и не хрупаше звучно тревата.
Простичко казано – бе нетърпим, ...

Eia

Poesía » De humor

2015-01-10T18:07:06+02:00 1.1K 12

И не остави тирса… 🇧🇬

Когато търсеше висина всред хаос от думи,
уж над праволинейността и обичайните глуми,
внезапно се намери насред пясъчна пустиня,
отчайващо изпепеляваща и непроходима.
Душата, доскоро размирноволна, дръзка, горда, ...

Eia

Poesía » Filosófica

2015-01-04T21:53:38+02:00 737 10

От вятъра… 🇧🇬

От вятъра е може би, от вятъра,
обръщащ чувства, мисли и понятия,
объркващ всичкото с ехидния си смях,
ведно взривяващ навици, устои, страх,
в миг омитащ наслоеното в нощвите, ...

Eia

Poesía » Filosófica

2014-12-28T13:39:58+02:00 859 15

Пътеводител 🇧🇬

Повярвах –
в детската длан.
Стоплих я
в изстрадалата си ръка
и на мига болката ми отшумя. ...

Eia

Poesía

2014-12-15T11:44:30+02:00 826 13

Синаница 🇧🇬

Косите му –
розово-сив мрамор,
очите му –
планински езера.
Мъглата ...

Eia

Poesía

2014-12-09T07:38:46+02:00 1.8K 1 10

И той се влюби… 🇧🇬

Мъж неустоим,
със строги скули,
планински исполин
е този връх -
с набраздено ...

Eia

Poesía

2014-12-08T17:21:54+02:00 793 6

Словата юздите скъсаха… 🇧🇬

Словата юздите скъсаха,
препуснаха неопитомени,
гривите буйно развихрили,
същински диви атове бели…,
по Вазовски сакралносилни, ...

Eia

Poesía

2014-12-01T12:25:18+02:00 871 8

„Човекът – създател или разрушител?“ 🇧🇬

„Природата – това съм аз.“
Пиер Рьоверди /Реверди/ – френски поет /1889-1960 г./
„Природата – това съм аз“,
със способността си
да се развивам ...

Eia

Poesía » Filosófica

2014-11-30T08:41:50+02:00 2.2K 10

Очакване 🇧🇬

Студът отряза песента на птиците,
начупи я на крясъци всред мрака,
проникна до дъното на зениците,
подви си опашката и зачака.
Изкусно целеше се не къде да е, ...

Eia

Poesía

2014-11-29T09:05:07+02:00 653 8

Човече… 🇧🇬

За светлина родено си, човече -
в планините гайдите да надпяваш,
да превзема песента върховете,
орлите с погледа си да смиряваш…
За топлина родено си, човече – ...

Eia

Poesía

2014-11-24T06:47:10+02:00 884 13

Алма дере 🇧🇬

Алма дере –
за друго време спомен,
с дъх на корени
от дълбокото,
с ромон ...

Eia

Poesía

2014-11-23T07:22:15+02:00 931 7

Утрин... 🇧🇬

/по шумеро-акадския мит „Ищар в подземния свят“/
Утрин…
С целувката на светлото
завръщам се отново
на Горната земя – ...

Eia

Poesía

2014-11-16T09:28:50+02:00 762 4

Настроение 🇧🇬

Бяло ми е,
на душата ми е бяло,
като Пирински сняг,
като искрящ детски смях…
Надеждата ми – ...

Eia

Poesía

2014-11-09T11:28:12+02:00 882 15

Виновна?! 🇧🇬

Затова, че обичам Родината,
но вече намразих държавата,
затова, че аз чувствам се смазана
на бащината си китна земя,
не опитвай да ми внушаваш вина! ...

Eia

Poesía » Civil

2014-11-01T08:27:25+02:00 779 9

Ручейно 🇧🇬

Бълбукащ
детски
смях –
напъпила
надежда, ...

Eia

Poesía

2014-10-28T17:32:43+02:00 938 10

Неделна утрин 🇧🇬

Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо, ...

Eia

Poesía

2014-10-19T09:11:02+03:00 680 6

Приливи 🇧🇬

Кога храмът на душата се отваря?
С неспирните си, въздигащи вълни,
влива се в на знанието океана -
с Ренесансова органна музика,
с трепетен финес и колоритни лъчи... ...

Eia

Poesía

2014-10-18T10:08:25+03:00 812 7