Eia
436 el resultado
След като бе поживял в Ню Йорк, сега София изглеждаше на Тертер като уютно, малко градче. Чувството, че е предприел дългия път към Родината не по работа, не по задължение, се засили, когато разбра, че мероприятието, на което го бяха поканили колегите му от Софийския университет, се провежда извън ст ...
747
7
Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...
862
9
И на обратно да се завърти Земята,
не ще усетя,
че луда от любов,
летя…
И чудо е сега Вселената! ...
не ще усетя,
че луда от любов,
летя…
И чудо е сега Вселената! ...
861
13
Замислила се Мравката
Имам си небенце –
иглено ушенце,
мравуняк,
пътечка ...
Имам си небенце –
иглено ушенце,
мравуняк,
пътечка ...
742
14
Свикнах да ми подрязват по някое перо – ту щръкнало от опашката, ту от крилете ми. Подхвръкнех ли малко по-високо от мярката, която ми бяха определили, Те веднага грабваха голямата ножица и ме моделираха. Докато в един момент започнах да се побирам в одобрената от Тях клетка. През нейната мрежа, отл ...
924
6
Задушаване
Не ми достига
аромат на детство,
на перуники и синчец…
И смях не ми достига. ...
Не ми достига
аромат на детство,
на перуники и синчец…
И смях не ми достига. ...
971
16
Напираха пролетните сокове… Същински необяздени жребци – буйни, с лъскав косъм и горящи очи, те вливаха силата си в де що застигнат по своя път. Завчас раззелениха Боженските дворове и ги накичиха с пъстри цветя. Пчелите това и чакаха – зажужаха над тях, а ароматът на плодовитост беше толкова омайва ...
3425
3
Да си спомним за Петър Иванов Берковски /1852-1892 г./, родом от Лом, революционер,
обществен деец, участник във Втората Българска Легия на Раковски, съратник на Левски
Страдаше Голямата река. Вцепенила се бе снагата й, а речеше ли да я поразкърши на вятъра, ставите й започваха да пращят като на рев ...
обществен деец, участник във Втората Българска Легия на Раковски, съратник на Левски
Страдаше Голямата река. Вцепенила се бе снагата й, а речеше ли да я поразкърши на вятъра, ставите й започваха да пращят като на рев ...
1944
1
„В Щатите, бабче, такива покривки за маса не са модерни. Хич и не си играй за мен на една кука да я плетеш! Не ми трябва, чуваш ли!“ – вече година откакто внукът й беше заминал за САЩ, а още я мъчеха думите му. Почти довършваше сложната дантела. Като не я иска детето, ще я подари на майка му – мисле ...
1118
1
Убеждават ме, че съм свободна. Нима се съмнявам? Да, такава съм. Само съм впримчена в ярем от лицемерна паяжина, с фино капсулирана отрова - опиат. Чак да ти е кеф да я поглъщаш вместо бонбони! Уж впрегната, но усмихната, смело тегля по браздата и дори си подсвирквам. Мисля си, че не съм говедо. За ...
1048
Ех, сине, сине, пустата чужбина
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама. ...
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама. ...
639
-Лудият, лудият! Бягайте! – провикна се Ненчо, пръв съзрял как Кискиня направо се изтърколи в прахта и то през джама на готварницата. Сетне чевръсто се изправи, отчупи една пръчка от изпречилата му се черница, тури я между краката си и запрепуска, все едно, че язди кон.
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...
-Дий, дий, кранта! – пенеше с ...
1048
1
Като обесник слънцето тежи
и възелът в душата стяга –
човечец, впрегнат в обръч от лъжи,
до скъсване жили напряга.
На съмнение подлага Бога ...
и възелът в душата стяга –
човечец, впрегнат в обръч от лъжи,
до скъсване жили напряга.
На съмнение подлага Бога ...
862
Естет е този сняг.
Замаскира пожари
и бедност,
и смрад.
Настанява се, ...
Замаскира пожари
и бедност,
и смрад.
Настанява се, ...
732
Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...
833
9
Въздъхна мигът, когато тъмносиньото на здрача плавно се разми в уюта на зимната нощ. Прозвъннаха посипаните със сняг клонки под прозореца, а вятърът се засрами, профуча жално и се запиля далече от сърцето на дома. Огънят в камината се разгоря, вдъхнови се и зашушна… Сподели ми нещо съкровено, което ...
1047
19
Изпълнение на пан флейта…
Докосване до върхове върху крилете на птица,
сякаш вникване в същността на Божия промисъл.
Наслаждавам се…
Чувствам най-крехкото и най-ранимото – ...
Докосване до върхове върху крилете на птица,
сякаш вникване в същността на Божия промисъл.
Наслаждавам се…
Чувствам най-крехкото и най-ранимото – ...
3434
13
До един приятел, който мисля, че разбира душата ми ...
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компан ...
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компан ...
1352
12
Сигурно сте чели за първия майсторски облог - за украсата на таваните в тревненската Даскалова къща, този между уста Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца? Победил Димитър Ошанеца със своето майско плодотворно слънце, с чуден венец от маргарити край него, макар че еснафите ахнали и като ви ...
908
18
Има те!
И дишам отново.
Усмихваш се.
И отново летя.
Излъчваш магия. ...
И дишам отново.
Усмихваш се.
И отново летя.
Излъчваш магия. ...
1090
16
Много се промени малката Елишка откакто майка й стана медицинска сестра в един дом, в който държавните служители настаняваха сираци, изоставени деца или такива - на родители с отнети права, застрашаващи с поведението си своите рожби. Младата жена ходеше на работа с момиченцето си, защото не желаеше ...
1148
27
Пред мен не падай на колене
и романтичен не бъди –
остави ме да се лутам,
да се разкъсвам...
Да ме боли! ...
и романтичен не бъди –
остави ме да се лутам,
да се разкъсвам...
Да ме боли! ...
898
Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...
1416
25
Пребродих
този чуден свят
и търсих те
сред морските вълни,
в полета на чайки, ...
този чуден свят
и търсих те
сред морските вълни,
в полета на чайки, ...
878
20
Мечтая те,
когато пада здрачът
и вечерта
на пръсти се прокрадва,
изящно ...
когато пада здрачът
и вечерта
на пръсти се прокрадва,
изящно ...
820
23
-Абе тези хора луди ли са! – възкликна Жеко, прочитайки отговорите на поредните си жалби. – Като не е компетентна нито общинската, нито областната администрация, то кой е, да му се не види, да не би сам Господ – Бог?!
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...
Преди няколко месеца най-сетне бе положен асфалт и на неговата улица, която дотога ...
853
Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...
1129
35
765
17
987
14
Далече си –
накрая на Света,
но те откривам
в капчицата топъл дъжд,
в пробягващия бегъл лъч, ...
накрая на Света,
но те откривам
в капчицата топъл дъжд,
в пробягващия бегъл лъч, ...
1236
22
866
19
Елена обичаше ранните утрини, когато градът започваше да се разбужда, да се прозява и протяга сънено, а неустоимият аромат на кафе крадешком да се промъква под праговете на пловдивските домове, изкушавайки първите минувачи. Сега тя бавно вървеше по улица „Иван Вазов” и сякаш покрай нея къщите оживяв ...
2434
3
17
Танц на светулки –
феерична магия,
бегъл лъч
и на мига –
неусетно изтри я. ...
феерична магия,
бегъл лъч
и на мига –
неусетно изтри я. ...
856
17
На теб,
единствено на теб
съкровената същност
на душата отдавам си,
моя чудна любов, ...
единствено на теб
съкровената същност
на душата отдавам си,
моя чудна любов, ...
911
21
Мое крехко,
илюзорно щастие,
като мъглица
над тепетата разпръскваш се
и все по-трудно ми е ...
илюзорно щастие,
като мъглица
над тепетата разпръскваш се
и все по-трудно ми е ...
848
19
Магьосник чуден си –
докосваш със слова,
с финес шлифоваш
загатнатата красота
и заструява музика, ...
докосваш със слова,
с финес шлифоваш
загатнатата красота
и заструява музика, ...
978
27
1036
23
Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...
1499
18
738
2
15
Когато любовта
в дълбините запраща,
бясно бушува,
без дъх те оставя,
изведнъж те издига, ...
в дълбините запраща,
бясно бушува,
без дъх те оставя,
изведнъж те издига, ...
885
22
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
