Заплака и душата, извор топъл,
а колко дълго бе чакан онзи миг.
Трънлива болка, молитва, вопъл,
една жена, една мечта, светлик.
Безумно случване. Непоносимо. ...
Замълчи сега, не ми се говори.
(А не умеем с теб да се лъжем.)
Сили нямаме вече да спорим.
(И какво ли можем да кажем?)
Листопадно е. Свиквам години. ...
То се нъ мен ли ши съ случи?
Привличъм ги къту мухи нъ мед.
Май шъ земъ дъ си земнъ кучи,
дъ мъ пази. Мъ ут кой по-нъпред?
Дуйдохъ ми вчеръ дву мумчетъ ...
Нескъ съм дуволнъ и щъстливъ,
учъровъ мъ риформътъ здравнъ,
по-точну колко бързу съ ръзвивъ
здравиупазвъниту у град Варнъ.
Тъка, значи фчеръ ходих у гръдъ, ...
Ут два денъ вечи кабили упъвъм.
Иленкъ казъ, ши доди дъ пумагъ.
Ни доди. Зех съма дъ си хуртувъм,
дукът влачъ кабили към хоримагъ.
Щот нъл там е пейкътъ ни кривъ, ...
Ши мъ звинявъти зъ пуфтурениету, мъ то туй е прувукиръну
ут „За малку само додох си :)" нъ Иленкъ - Нилана (Еми)
И аз бях нъ чъстичнъ прумянъ.
Чи как ни съм тъ видялъ там?
Упрайх съ, веч ни съм зъсмянъ, ...
(Читети с усмифкъ и с чирвенъ точкъ)
Взе тоз моя дяду, чи съ изпъри.
Цял ден вечи изминъ как мълча.
Самута. Биз негу нищу ни върви.
Чи кът гу нямъ, пу кой дъ гълча? ...
Замрежват се очите от сълзи.
Акомпанира болката в сърцето.
Тъгата завладяваща пълзи...
Една душа поема път в небето.
Баща ти, мила Гали, тук e още... ...
Не се обаждай! Свикнах, не тъжа...
Случва се при среща с реалността.
Обвивка друга нямам, за да облека
душата нежна, в асинхрон с плътта .
Била представата ти по-различна? ...
Разсълзих се (щото съм ревлива)
ама обещах, ще сълзя с усмивка.
Знам, ще кажете, че съм страхлива,
малко да, далеч съм от преструвка.
И така треперя, чак се притеснявам, ...
Плаче ми се, нека тихо си сълзя,
да се излее болката, стаена в мен.
Не мога, не искам повече да я тая,
тя много дълго държи ме в плен.
Дори не знам защо, с какво, кога... ...
Затвори си очите, не гледай -
аз пристигам при теб, в съня.
Хайде, време е вече, заспивай,
къса нощта е, по-дълъг деня.
Тази нощ съм тук, в твоя сън ...
Тъжно заглъхват последните стъпки,
отминават забързано, скрити в мрака.
Сърце осиротяло и цялото в кръпки
тупти в тъжен ритъм, готово да чака.
Живот до тук труден, тежка съдбата: ...
Нъли и аз пунякуга съ водя зъ мадамъ,
идън път нъ две гудини, мъ съ случвъ,
мен ку мъ питъти, няма файда гулямъ,
обачи тъй е, женскуту съ ни заключвъ.
Животъ ми минавъ пу къра нъ пулету ...
(Звуци от старата ракла)
- Запей ми, либе, песента любима,
а славей гласовит ще ти припява.
Лее се гласа ти, също медовина,
южен вятър топлещ как повява. ...
На гости ме поканиха преди време
и казаха : „Донеси това и онова.
Каквото иска, нека всеки вземе,
о, донеси с шегите пълната торба."
Готово, щом ме канят, ще се отзова, ...
