goredoly
407 el resultado
В паралелите
на двете реалности
съществува
ревността на жените
и ...
  386 
EЗИКЪТ МИ
ги обича.
Прави си с тях
каквото си иска.
Държи ги между ...
  334 
Следят ме.
По ъглите ме дебнат.
Надничат ми в черепа –
какво става там вътре.
Броят ми грешните стъпки, ...
  363 
Живеят на къса каишка.
Спира ги само поглед.
Свободата няма презумпция.
След всяко залитане
са под карантина. ...
  322 
Женят се.
Не и за мене.
Първото им завръщане
е сатурново -
трийсетгодишно. ...
  395 
Мъжете ми нямат лица.
Не помня имената им.
Не зная кого погълна земята,
кой се удави в реката
на илюзиите си, ...
  413 
Беше мой дъжд.
Нищо скрито-покрито.
Посред белия ден -
майски дъжд
напоителен... ...
  414 
Той не е онзи войник
с оловно сърце
и с един крак
не може да скочи
във огъня... ...
  386 
Заедно пишем
най-краткото
любовно съчинение.
Аз слагам точките.
Ти им правиш опашки ...
  491 
Имам уши
по цялото тяло.
Слушам.
Чувам съмненията ви
по кожата си, ...
  417 
Изкълвани са зрънцата обич.
Умират птиците сами.
Ненужни стават всички стихове
и ударите на сърцето ми
са в точката на своето замръзване. ...
  399 
Накъсвам ги на парчета
и ги преглъщам,
когато започнат
да се раждат
тези стихове.
  368 
Атомна точка.
И морето е мъртво.
Само сол утаена,
по която да стъпваме.
И са скрити свещените свитъци ...
  553 
Дъното
го няма на картата.
Неизследвана територия.
И ти не можеш
да изплуваш. ...
  384 
***
Пазете си думите -
нежни и сладки,
пестете от обич,
пестете си ласките.
Напълнете си с тях бузите, ...
  372 
Преценяваше я,
оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел. ...
  390 
Последното листо
на маргаритката
е капка.
Не ме обича.
  401 
***
Никога
не разговаряха
помежду си,
за да не признаят,
че се обичат ...
  328 
Ниагара
живее в улуците.
По жицата
се къпят лястовици.
  338 
Тя крие червеното си лице.
Марс се връща
да я погледа...
  354 
Непокорни,
с напрегнати ноздри,
с хълбоци потни,
пристегнати в ласото
на невъзможнотo, ...
  402 
Домашни кучета
са тези стихове.
С влажни муцуни
мушнати под прага
нетърпеливи ...
  401 
Дъждовни капки.
Употреба и дозиране:
всеки ден
до края на лятото.
Странични ефекти: ...
  318 
На мястото на срещата ни
всеки път пристигам
преди теб
и винаги си тръгвам
минута преди ...
  340 
Един ден
ще ме преболиш
и ще отминеш.
Само което
не е възникнало, ...
  296 
Тъгата ми
е едно тихо място.
Там омеквам
и излъчвам пара,
приличаща на признак ...
  320 
Последното ми желание
е обет за посичане
на всички невидими нишки
от болезненото съществуване
между остриетата ...
  357 
Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние ...
  403 
Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...
  332 
Съвсем не.
Съвсем не навреме
дойде.
Дъжд посред
юлски горещници. ...
  377 
Ние с тебе не сме се обичали,
не сме сe поглеждали,
не сме се и срещали,
не сме се целували
и не сме се докосвали... ...
  350 
***
Обичаше децата.
Но от всички деца
най-много обичаше
своите.
А мъжете са ...
  314 
Като лястовица
влетя в стаята
и се заблъска
между стените
и хората. ...
  374 
Разжареното слънце
вае гладки
стъклени статуи
от преплетените ни
като змиорки ...
  372 
Не са стихове
тези светлинни
йероглифи,
оставени
от задъханите ...
  351 
Цял ден
ти пресичам мислите
като черна котка.
Накрая ще се укротя
в скута ти.
  369 
Това до днес не беше дъжд.
Бе душна влага, беше пара
по слепнатите кожи на телата ни
издишвана от жадните ни пори.
Сега вали. Протяга се дъждът. ...
  416 
Сега е друго -
всички добродетели
се връщат да развеят
знамената си.
Заспиваме. ...
  320 
***
Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът, ...
  304 
***
На рапаните
в ушните миди
пеят сирени.
Тази песен далечна
като шепот е в мене . ...
  472 
Propuestas
: ??:??