goredoly
408 el resultado
С тях заобичах
книгите, стиховете
и поетите...
Дълго топлеха
старите ти писма. ...
  402 
В паралелите
на двете реалности
съществува
ревността на жените
и ...
  421 
EЗИКЪТ МИ
ги обича.
Прави си с тях
каквото си иска.
Държи ги между ...
  366 
Следят ме.
По ъглите ме дебнат.
Надничат ми в черепа –
какво става там вътре.
Броят ми грешните стъпки, ...
  398 
Живеят на къса каишка.
Спира ги само поглед.
Свободата няма презумпция.
След всяко залитане
са под карантина. ...
  352 
Женят се.
Не и за мене.
Първото им завръщане
е сатурново -
трийсетгодишно. ...
  428 
Мъжете ми нямат лица.
Не помня имената им.
Не зная кого погълна земята,
кой се удави в реката
на илюзиите си, ...
  440 
Беше мой дъжд.
Нищо скрито-покрито.
Посред белия ден -
майски дъжд
напоителен... ...
  446 
Той не е онзи войник
с оловно сърце
и с един крак
не може да скочи
във огъня... ...
  416 
Заедно пишем
най-краткото
любовно съчинение.
Аз слагам точките.
Ти им правиш опашки ...
  524 
Имам уши
по цялото тяло.
Слушам.
Чувам съмненията ви
по кожата си, ...
  455 
Изкълвани са зрънцата обич.
Умират птиците сами.
Ненужни стават всички стихове
и ударите на сърцето ми
са в точката на своето замръзване. ...
  432 
Накъсвам ги на парчета
и ги преглъщам,
когато започнат
да се раждат
тези стихове.
  396 
Атомна точка.
И морето е мъртво.
Само сол утаена,
по която да стъпваме.
И са скрити свещените свитъци ...
  584 
Дъното
го няма на картата.
Неизследвана територия.
И ти не можеш
да изплуваш. ...
  416 
***
Пазете си думите -
нежни и сладки,
пестете от обич,
пестете си ласките.
Напълнете си с тях бузите, ...
  406 
Преценяваше я,
оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел. ...
  417 
Последното листо
на маргаритката
е капка.
Не ме обича.
  429 
***
Никога
не разговаряха
помежду си,
за да не признаят,
че се обичат ...
  357 
Ниагара
живее в улуците.
По жицата
се къпят лястовици.
  370 
Тя крие червеното си лице.
Марс се връща
да я погледа...
  388 
Непокорни,
с напрегнати ноздри,
с хълбоци потни,
пристегнати в ласото
на невъзможнотo, ...
  429 
Домашни кучета
са тези стихове.
С влажни муцуни
мушнати под прага
нетърпеливи ...
  447 
Дъждовни капки.
Употреба и дозиране:
всеки ден
до края на лятото.
Странични ефекти: ...
  346 
На мястото на срещата ни
всеки път пристигам
преди теб
и винаги си тръгвам
минута преди ...
  377 
Един ден
ще ме преболиш
и ще отминеш.
Само което
не е възникнало, ...
  329 
Тъгата ми
е едно тихо място.
Там омеквам
и излъчвам пара,
приличаща на признак ...
  346 
Последното ми желание
е обет за посичане
на всички невидими нишки
от болезненото съществуване
между остриетата ...
  388 
Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние ...
  440 
Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...
  367 
Съвсем не.
Съвсем не навреме
дойде.
Дъжд посред
юлски горещници. ...
  405 
Ние с тебе не сме се обичали,
не сме сe поглеждали,
не сме се и срещали,
не сме се целували
и не сме се докосвали... ...
  376 
***
Обичаше децата.
Но от всички деца
най-много обичаше
своите.
А мъжете са ...
  340 
Като лястовица
влетя в стаята
и се заблъска
между стените
и хората. ...
  406 
Разжареното слънце
вае гладки
стъклени статуи
от преплетените ни
като змиорки ...
  401 
Не са стихове
тези светлинни
йероглифи,
оставени
от задъханите ...
  379 
Цял ден
ти пресичам мислите
като черна котка.
Накрая ще се укротя
в скута ти.
  396 
Това до днес не беше дъжд.
Бе душна влага, беше пара
по слепнатите кожи на телата ни
издишвана от жадните ни пори.
Сега вали. Протяга се дъждът. ...
  447 
Сега е друго -
всички добродетели
се връщат да развеят
знамената си.
Заспиваме. ...
  345 
***
Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът, ...
  338 
Propuestas
: ??:??