goredoly
407 el resultado
В паралелите
на двете реалности
съществува
ревността на жените
и ...
  327 
EЗИКЪТ МИ
ги обича.
Прави си с тях
каквото си иска.
Държи ги между ...
  259 
Следят ме.
По ъглите ме дебнат.
Надничат ми в черепа –
какво става там вътре.
Броят ми грешните стъпки, ...
  316 
Живеят на къса каишка.
Спира ги само поглед.
Свободата няма презумпция.
След всяко залитане
са под карантина. ...
  264 
Женят се.
Не и за мене.
Първото им завръщане
е сатурново -
трийсетгодишно. ...
  327 
Мъжете ми нямат лица.
Не помня имената им.
Не зная кого погълна земята,
кой се удави в реката
на илюзиите си, ...
  346 
Беше мой дъжд.
Нищо скрито-покрито.
Посред белия ден -
майски дъжд
напоителен... ...
  341 
Той не е онзи войник
с оловно сърце
и с един крак
не може да скочи
във огъня... ...
  311 
Заедно пишем
най-краткото
любовно съчинение.
Аз слагам точките.
Ти им правиш опашки ...
  423 
Имам уши
по цялото тяло.
Слушам.
Чувам съмненията ви
по кожата си, ...
  350 
Изкълвани са зрънцата обич.
Умират птиците сами.
Ненужни стават всички стихове
и ударите на сърцето ми
са в точката на своето замръзване. ...
  335 
Накъсвам ги на парчета
и ги преглъщам,
когато започнат
да се раждат
тези стихове.
  300 
Атомна точка.
И морето е мъртво.
Само сол утаена,
по която да стъпваме.
И са скрити свещените свитъци ...
  465 
Дъното
го няма на картата.
Неизследвана територия.
И ти не можеш
да изплуваш. ...
  312 
***
Пазете си думите -
нежни и сладки,
пестете от обич,
пестете си ласките.
Напълнете си с тях бузите, ...
  309 
Преценяваше я,
оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел. ...
  330 
Последното листо
на маргаритката
е капка.
Не ме обича.
  306 
***
Никога
не разговаряха
помежду си,
за да не признаят,
че се обичат ...
  272 
Ниагара
живее в улуците.
По жицата
се къпят лястовици.
  272 
Тя крие червеното си лице.
Марс се връща
да я погледа...
  293 
Непокорни,
с напрегнати ноздри,
с хълбоци потни,
пристегнати в ласото
на невъзможнотo, ...
  340 
Домашни кучета
са тези стихове.
С влажни муцуни
мушнати под прага
нетърпеливи ...
  314 
Дъждовни капки.
Употреба и дозиране:
всеки ден
до края на лятото.
Странични ефекти: ...
  247 
На мястото на срещата ни
всеки път пристигам
преди теб
и винаги си тръгвам
минута преди ...
  269 
Един ден
ще ме преболиш
и ще отминеш.
Само което
не е възникнало, ...
  247 
Тъгата ми
е едно тихо място.
Там омеквам
и излъчвам пара,
приличаща на признак ...
  262 
Последното ми желание
е обет за посичане
на всички невидими нишки
от болезненото съществуване
между остриетата ...
  269 
Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние ...
  330 
Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...
  274 
Съвсем не.
Съвсем не навреме
дойде.
Дъжд посред
юлски горещници. ...
  313 
Ние с тебе не сме се обичали,
не сме сe поглеждали,
не сме се и срещали,
не сме се целували
и не сме се докосвали... ...
  279 
***
Обичаше децата.
Но от всички деца
най-много обичаше
своите.
А мъжете са ...
  236 
Като лястовица
влетя в стаята
и се заблъска
между стените
и хората. ...
  309 
Разжареното слънце
вае гладки
стъклени статуи
от преплетените ни
като змиорки ...
  317 
Не са стихове
тези светлинни
йероглифи,
оставени
от задъханите ...
  284 
Цял ден
ти пресичам мислите
като черна котка.
Накрая ще се укротя
в скута ти.
  304 
Това до днес не беше дъжд.
Бе душна влага, беше пара
по слепнатите кожи на телата ни
издишвана от жадните ни пори.
Сега вали. Протяга се дъждът. ...
  354 
Сега е друго -
всички добродетели
се връщат да развеят
знамената си.
Заспиваме. ...
  265 
***
Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът, ...
  250 
***
На рапаните
в ушните миди
пеят сирени.
Тази песен далечна
като шепот е в мене . ...
  414 
Propuestas
: ??:??