goredoly
407 el resultado
В паралелите
на двете реалности
съществува
ревността на жените
и ...
  362 
EЗИКЪТ МИ
ги обича.
Прави си с тях
каквото си иска.
Държи ги между ...
  298 
Следят ме.
По ъглите ме дебнат.
Надничат ми в черепа –
какво става там вътре.
Броят ми грешните стъпки, ...
  344 
Живеят на къса каишка.
Спира ги само поглед.
Свободата няма презумпция.
След всяко залитане
са под карантина. ...
  296 
Женят се.
Не и за мене.
Първото им завръщане
е сатурново -
трийсетгодишно. ...
  369 
Мъжете ми нямат лица.
Не помня имената им.
Не зная кого погълна земята,
кой се удави в реката
на илюзиите си, ...
  386 
Беше мой дъжд.
Нищо скрито-покрито.
Посред белия ден -
майски дъжд
напоителен... ...
  374 
Той не е онзи войник
с оловно сърце
и с един крак
не може да скочи
във огъня... ...
  345 
Заедно пишем
най-краткото
любовно съчинение.
Аз слагам точките.
Ти им правиш опашки ...
  462 
Имам уши
по цялото тяло.
Слушам.
Чувам съмненията ви
по кожата си, ...
  390 
Изкълвани са зрънцата обич.
Умират птиците сами.
Ненужни стават всички стихове
и ударите на сърцето ми
са в точката на своето замръзване. ...
  369 
Накъсвам ги на парчета
и ги преглъщам,
когато започнат
да се раждат
тези стихове.
  341 
Атомна точка.
И морето е мъртво.
Само сол утаена,
по която да стъпваме.
И са скрити свещените свитъци ...
  525 
Дъното
го няма на картата.
Неизследвана територия.
И ти не можеш
да изплуваш. ...
  345 
***
Пазете си думите -
нежни и сладки,
пестете от обич,
пестете си ласките.
Напълнете си с тях бузите, ...
  343 
Преценяваше я,
оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел. ...
  361 
Последното листо
на маргаритката
е капка.
Не ме обича.
  370 
***
Никога
не разговаряха
помежду си,
за да не признаят,
че се обичат ...
  308 
Ниагара
живее в улуците.
По жицата
се къпят лястовици.
  311 
Тя крие червеното си лице.
Марс се връща
да я погледа...
  325 
Непокорни,
с напрегнати ноздри,
с хълбоци потни,
пристегнати в ласото
на невъзможнотo, ...
  377 
Домашни кучета
са тези стихове.
С влажни муцуни
мушнати под прага
нетърпеливи ...
  375 
Дъждовни капки.
Употреба и дозиране:
всеки ден
до края на лятото.
Странични ефекти: ...
  289 
На мястото на срещата ни
всеки път пристигам
преди теб
и винаги си тръгвам
минута преди ...
  297 
Един ден
ще ме преболиш
и ще отминеш.
Само което
не е възникнало, ...
  275 
Тъгата ми
е едно тихо място.
Там омеквам
и излъчвам пара,
приличаща на признак ...
  289 
Последното ми желание
е обет за посичане
на всички невидими нишки
от болезненото съществуване
между остриетата ...
  306 
Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние ...
  371 
Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...
  305 
Съвсем не.
Съвсем не навреме
дойде.
Дъжд посред
юлски горещници. ...
  346 
Ние с тебе не сме се обичали,
не сме сe поглеждали,
не сме се и срещали,
не сме се целували
и не сме се докосвали... ...
  323 
***
Обичаше децата.
Но от всички деца
най-много обичаше
своите.
А мъжете са ...
  277 
Като лястовица
влетя в стаята
и се заблъска
между стените
и хората. ...
  348 
Разжареното слънце
вае гладки
стъклени статуи
от преплетените ни
като змиорки ...
  348 
Не са стихове
тези светлинни
йероглифи,
оставени
от задъханите ...
  318 
Цял ден
ти пресичам мислите
като черна котка.
Накрая ще се укротя
в скута ти.
  335 
Това до днес не беше дъжд.
Бе душна влага, беше пара
по слепнатите кожи на телата ни
издишвана от жадните ни пори.
Сега вали. Протяга се дъждът. ...
  390 
Сега е друго -
всички добродетели
се връщат да развеят
знамената си.
Заспиваме. ...
  297 
***
Поне не бяха пуснали
крилете ми
в небето корени...
Не беше толкова
високо полетът, ...
  280 
***
На рапаните
в ушните миди
пеят сирени.
Тази песен далечна
като шепот е в мене . ...
  453 
Propuestas
: ??:??