goredoly
407 el resultado
ЖЕНИТЕ ВИ –
те са свещени.
Не сквернете имената им!
Вгледайте се в ореолите им –
диамантени куполи ...
  354 
***
Целувам сълзите ти,
а устните ми са черноземи,
вместилище съм
на същността ти,
спи спокойно, ...
  347 
Правя се на умряла
или ти казвам:
"Колко хубаво пееш!"
Облизвам се за
яйчена черупка ...
  263 
В тъмното
думите ти като
мълчаливи блесни
потъват у мене
и слънчасват очите ми... ...
  274 
В любовта
единственият ми коз е,
че никога не играя.
Ти вземаш.
  240 
Живея предимно
в осми дом от натала.
С луната на трон
във черупка.
По инстинкт. ...
  272 
Двете ти думи
от време на време
не стигат. Не стигат...
Къде са ръцете ти?
Събужда ми се ...
  256 
Обикаляш ме отдалече
сякаш съм минна отсечка,
сякаш са червени косите ми
като лумнали клечки
На чергата ти ресните ...
  255 
Преди дъжд ме обичай!
Не затваряй прозореца!
Виж как слиза небето
натежало, оловно и бременно.
И току ще стовари ...
  438 
***
Останали са само
несбъднати възторзи
от неслучените ми срещи.
Първите си мъже
ги навестявам по задушници. ...
  280 
Написах си го на бял лист
предварително обмислено.
Ще го науча наизуст.
Ще застана пред огледалото
и ще му кресна: ...
  297 
В малките нощни часове,
под притихналия звезден купол,
се дочува малката ни нощна музика
а ние, като всички лунатици,
броим минутите. ...
  282 
***
Навръх пълнолуние,
между сън и реалност
на върха на небето
по ръба на света
с върховете на пръстите си ...
  383 
###
ПОМНИШ ЛИ,
мое ренесансово момче,
красивата, непреходна
Флоренция,
напластения по кожите ни ...
  457 
От птичия ми поглед така приличаш
на онзи висок принц
със сапфири вместо очи...
Аз не ти ли приличам
на онова лястовиче, ...
  436 
Нека за кратко ти бъда момиче!
Хайде, тичай след мен!
Още малко и пътят ще свърши.
Догони ме!
Ще потъна в тревата, ...
  289 
Три дни след тоталното фиаско на брака си
той се събуди здравословно женен.
Разбра го по непознатата
четка за зъби в банята.
Три дни след ръкоплясканията и виковете ...
  411 
Не се побоявам
от метежите на времето,
от кладите на чувствата,
от превземането
на крепостните стени... ...
  369 
***
В сумрака на утрото
премалели от горещия ти дъх,
по перваза накацват
в бледосините си рокли
малки снежни момичета ...
  308 
***
Предчувствам
коронясването на дърветата,
а от горещниците във очите ти
роклята ми е внезапно
запалима. ...
  394 
"Всичко е любов!" –
каза тя и строши краката
на всички момичета,
пресекли ума му.
"Всичко е любов!" – ...
  326 
В неподвижната, хладна,
между нас тишина
тегне крехко пространство.
Виж тази рана,
тази скършена клонка, ...
  344 
Навличам старите си кукли
с новите ми рокли.
Оказва се, че все пак
ще има ледников период.
Обесвам по корнизите ...
  340 
Измити улики
от алибито
на тротоара.
Потопени улици
в дълбините ...
  322 
Превързана
с тяхната
привързаност,
Тя през вечността
вървеше сляпа. ...
  329 
Поникнала баба ми
под синьо небе.
От него станали сини
очите ѝ.
Побелявали дълго ...
  264 
градските бронхи
издишат мъгла
по жицата
монотонно нанизани
врани
  382 
***
Необитаемите къщи
са с хлътнали покриви.
С избелели страни.
По тръбопроводите
засъхва мастило. ...
  288 
след пиршествата
на слънчевия урожай
по крайпътните ивици
на олиселите ниви
стърчат недокоснати ...
  332 
Вече няколко живота
заедно.
Кога ли е
рожденият и ден?
  250 
Да мога да съм мека
като облачен пух -
толкова мека,
че ако си паднеш по мен,
да не се убодеш ...
  338 
Светът е върволица от точки.
Черта до черта.
Изхвърля ме често центробежната сила.
Сънувам изумрудени стъкълца.
Напомнят ми за виновност. ...
  383 
Заведи ме
при най-хубавия
градски залез,
който си си пожелавал
за вечеря.
  328 
Спомня си роклята ми
на червени макове
как трепкаше пеперудена,
когато я доближава въздухът,
как ставаше невидима ...
  1396 
Понякога в трапчинката на блузата си
нося стихове, които приличат
на току-що излюпени интуиции.
Понякога се люлеят
свенливи и натежали, ...
  317 
Препинателните знаци –
препъникамъни
в модерната поезия.
  306 
----1----
Прозорец –
3D прожекции
между сериалите.
----2---- ...
  284 
Един ден той отново ще се събуди
в хтоничното си ложе
с подострени кучешки зъби,
с искрящо- налудничав поглед.
Ръцете му пак ще се окажат ...
  287 
Той се провесваше от върха на мансардата.
Танцуваше по ръба на терасите,
гъделичкаше сакъзчето с босите си пръсти,
а то се люшваше и така се заливаше от смях,
че изпускаше всичките си цветни фантазии. ...
  315 
след сенокос
детелина
с неампутиран
четвърти лист
  360 
Propuestas
: ??:??