goredoly
407 el resultado
Влезе ми снежинка
във окото.
Подминатият вчерашен
фрагмент
е предпоставка ...
  358 
Навънка ще бъде
студено.
Ще се срещнат
вълчият ти смях
и вълчият ми глад. ...
  421 
Някак си не научих това
деми плие
и не съм обувала палци
от деветгодишна.
Затова никога няма ...
  359 
Движа се в тъмното.
Събирам луковици
на лалета.
Правя купчинки
от черновите си. ...
  377 
Когато откриеш
тракийско съкровище,
правиш като всички -
възхищаваш се
на инкрустациите, ...
  372 
Това не е стихотворение.
И не е за любов.
Тялото ми потъва -
черно расо
в нощен кладенец. ...
  445 
Този сън
аз сама го измислих.
Ще ти бъда трева.
Ти, с премерена нежност
ще ме разгръщаш. ...
  424 
Петък вечер е. Площадът
с листа като накъсани афиши.
Последен ден е на пиесата.
И ето покрив, който да ги пази
от влагата навън, от вятъра, ...
  318 
***
/на Цветан Тодоров/
Тази тема е неизлечима.
Екзистенцията не е
под въпрос. ...
  483 
Когато се срурят
въздушните ми кули
и неизбежно ме затиснат,
ще ме погълне
черна дупка. ...
  335 
Събирам всички
предразсъдъци.-
какво може и не може,
какво бива и не бива.
Хвърлям ги в коша ...
  465 
Вглеждам се
в кехлибареното око
на гроздето.
Чета апокрифите
в ириса му ...
  467 
***
Отваря се отсреща хоризонтът
като ковчеже старо злато,
изпълнено догоре със съкровища.
Посягам само към ключетата, ...
  417 
На два остри кола
е вързан животът.
Висят по него
красиви възможности
захапани ...
  410 
В океана на чувствата ти
аз съм само
мастилено петно,
което се разлага
на 1,618 значения. ...
  355 
Кралят се забавлява.
Прескачат се шутове
по площада.
Салто след салто
мортале. ...
  297 
Спиш с отворени очи.
А ти не вярваш
на очите си
и очертанията ми
за тебе са ...
  373 
Скри мисълта си за нея
в кибритена кутия
и се опита
да я забрави.
Тя живя там ...
  393 
***
Скри мисълта си за нея
в кибритена кутия
и се опита
да я забрави.
Тя живя там ...
  300 
Стига с тези
бързо делящи се клетки!
Не ми говорете
за смърт
и припадъци, ...
  391 
Есента е просто сезон,
в който си пълним
мазетата.
В зелено сияят
сърдечните ни ...
  405 
Изгревът –
разлят фреш
от розов грейпфрут
по отсрещните къщи.
Две чаши кафе. ...
  1334  10 
Чувствам се
като въже
в къщата
на обесения.
Възелът ...
  371 
Пеперудата на
папийонката ти
стана на прах
от дъха ми.
Дрехите ти ...
  360 
Ако бях мъж,
щях да се напия
до несвяст
в някоя
самотна вечер. ...
  429 
първо
панделка
в косата
после
целувка ...
  396 
Ако го имах
не бих го показала
на никого.
Щеше да ми е
най-скъпоценен. ...
  521 
На сутринта
на огледалото и
с траурен маркер
беше написано:
"Всичко е фантазия. ...
  343 
Простете ми,
ако ви бях до гушата.
Не съм виновна аз.
Луната е.
С всичките и ...
  328 
Говорим си.
Капка черешов сок
слиза по брадата му.
Жадна съм.
Взех му думата ...
  332 
Живеем в общата си
нереалност.
Действието е
в полусънно
измерение. ...
  348 
Мисълта един за друг
е диагноза.
Будим се в различни
болнични легла.
Давят се симптомите ...
  308 
Реалността е
художествена условност,
свободата
е фикция.
Аз съм пеперуда ...
  284 
Вазата в средата и
е пълна
с букети плахост
и съмнения.
Далечно помежду ни ...
  407 
***
Има толкова
много думи
сред думите ни,
че ако махнем ...
  321 
Носеше се
памучената и душа
като снежен пух
през май.
Разстилаше я ...
  320 
Делникът е
безлюден
самоучител
в диалози.
И двете му лица ...
  253 
Има сутрини,
които не знаят
защо са настъпили.
За тях е безсмислена
всяка виталност - ...
  326 
Толкова е обрасла
вътрешността ни
с растителност...
Не треви са поникнали –
живи стволове ...
  279 
С тях заобичах
книгите, стиховете
и поетите...
Дълго топлеха
старите ти писма. ...
  291 
Propuestas
: ??:??