ЖивкоДелчев
112 el resultado
За какво ни е тая Надежда,
ще каже някой от вас ?!
Тя само ни подвежда ,
преди да дойде страшния час.
Когато е тъмно, и мрака ...
  245 
Мнозина от вас са чували името Мартин Нимьолер .
Германски богослов и поет, роден в края на 19 век ,
доживял до 92 години . Някакви 5 години не му достигнали да види
падането на Берлинската стена. Но не това е най-важното за него.
Може да отбележим няколко факта, от интересния му , изпълнен с превра ...
  389  15 
Буден съм . А сънувам кошмари.
Или..след пиянска нощ, махмурлука ме удари.
Бедният ми ум! Съвсем се скапа.
В главата ми свисти локомотивна клапа.
Не знам защо душата ми е болна. ...
  161 
Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...
  277 
Тихо-тихо стъпвам по полето.
Тихо-тихо вятърът шепти.
А отгоре, от небето
слънчева светлина струи.
И говори вятърът за красотата, ...
  198 
В пътеписите си ,колонизаторите на Новия свят ,описват първите срещи
с местните аборигени в новооткритите земи.
Спомняте си , как в знак на уважение и желание за приятелство, поднасяли
на туземците разни евтини дрънкулки от Европа. Най-често огледалца, гривни от стъклени
мъниста и шарени парцалки. ...
  262 
Не ми се отдава добре
стихове сложни да пиша.
Уж е просто, като две по две,
а, май често издишам.
Затуй, музата своя ...
  159 
От малък обичам приказки. Спомням си как майка ми четеше книжките на Ран Босилек, Ангел Каралийчев и др.
Като станах малко по-голям, и започнах да правя разлика между приказки и реалност, започнах да задавам въпроси.
Естествено, питах възрастните, понеже ми се струваше, че те знаят всички отговори.
...
  316  12 
Към днешна дата над 600 села са заличени
от лицето на България.
В много селища има цели улици с пустеещи и падащи къщи.
И всичко това, без война, без чума..
Последният камък, ...
  256 
  415 
Трудни времена.
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...
  220 
Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...
  240 
Исках да си тръгна ,
но останах.
Исках да крещя ,
но замълчах .
Беше зима ...
  177 
Нямаш време да спреш.
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...
  194 
В памет на всички забравени герои български
/ на 17 ноември 2024 г. се навършват 139 години от боевете при Сливница /
"Българийо, за тебе те умряха!"
Това бе тяхната съдба.
Свойта участ те сами избраха. ...
  250 
По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...
  232 
Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...
  207 
Седя до прозореца и гледам танца на листата,
които есенния вятър закачливо си подмята.
Ту нагоре, ту надолу и спуска ги върху земята.
Есен е, тиха, срамежлива.
Хем жълта, хем кафява, ...
  250 
От древни времена
знаем истина една.
Властта е за малцина.
А народа ??
Да си влачи хомота ...
  196 
Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...
  212 
Счупи се. Прояден от дървояди.
Кръста , що си носех към Голгота.
А ония, дето викаха ,, Разпни го ",
за него днес ми дават пачки
със банкноти. ...
  184 
Ако замълчим,
тишината щеше да говори
вместо нас.
Ако всички хора
млъкнат поне за миг, ...
  186 
Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...
  169 
Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...
  155 
Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака.. ...
  225 
Ако някога светът се срути..
Ако някога цивилизацията се върне в пещерите.
Ако..
Толкова много ,, ако ,, висят над главите ни като дамоклев меч.
И , някой ден, може да няма нищо от това, което виждаме днес. ...
  621 
След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...
  208 
Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...
  189 
Една жена разказва ми играта.
Една жена открадна ми душата.
С нея вечно спорим и се любим.
И защо търпи ме , все се чудя.
Една жена дъха ми спира. ...
  319 
На брега на морето,
неукротеното,
гледам как вълните
се борят със сушата.
Тая битка е вечна ...
  330 
Аз съм от оная порода,
породата
на студените хора.
Дето все по работа
тичат. ...
  187 
Вървях пеша
през полето,
проклетото.
Дето на дядо ми
взе душата, ...
  455 
Хей, чуваш ли? Не заспивай!
Толкова нежна е нощта.
И ти нежна с мен бъди.
Милвай ме...
Шепни ми най-страстните слова. ...
  193 
За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
  239 
И пак светът е полудял...
И пак мирише на барут.
Че дяволът е завилнял,
и иска кърви- труп връз труп.
Отново вият адските сирени. ...
  220 
Дяволът в мен е сложен,
многопластов герой.
Аз без него бих бил
невъзможен,
а без мене пък-той ! ...
  347 
Затворен в бетонната кутия,
седя и пуша за пореден път.
От безсилие иде ми да вия,
и се моля мъките да спрат.
Зад стъклото сивота се вие, ...
  492 
В памет
на Девас
И след поредната гадост,
и след последната разлъка,
остава само пустота ...
  345 
Изтрий сълзата на малко дете.
И гушни го, за топлина то мечтае.
Попий я, че с тази сълза,
по-чиста душата ти става.
М. Н. ...
  241 
Сам не зная, как така се получава?
И не разбирам много от това.
Тази дарба едва ли заслужавам..
Но, Господи, обичам да летя.
Обичам да се рея нависоко. ...
  214 
Propuestas
: ??:??