kalin8
247 el resultado
Казват, че
за всичко
е виновна...
Дори за себе си -
че съществува, ...
  349 
Не хвърляй думите
с усмивка ей така...
На вятъра!
Цена си имат
и добре, добре я знаят! ...
  535 
С поглед вземам
твоята ръка,
преди да я погаля
с уморени длани.
В очите блясва ...
  589  11 
(Една история с поука.)
Знаех си! Има една приказка - внимавай какво си пожелаваш...
Е! Пожелах си! Отде да знам, че журналистката има връзки в „Орбита“? И сега тичам насам-натам да уреждам нещата.Помолих директора за транспорт.Нали трябва хубаво вино? Няма да се излагаме пред чужденците я! Двама юн ...
  654 
Площадът,който
птиците обичат,
сега е пуст.
Ромоли сам на
себе си фонтанът. ...
  501 
Свети Георги
слънцето донесе.
Копие забива
в гърлото на змея.
Лято иде! ...
  406 
В тъмния ъгъл
на Залеза.
Точно под него
-там, в ляво...
Запалени ...
  472 
По стиха на Джулия Бел
„Сбогом, мое синьо море“
Не казвай...
Не казвай сбогом
на морето! ...
  2293 
Прегънати листи
пазят парещи
слова,
с трепетни пръсти
написани... ...
  945 
Облече ли раздраната
кървава риза от свила,
ледена след
копията,
впиващи се в нея? ...
  543 
По козите пътеки
смъкват се мъглите
все надолу - към реката
в дефилето.
А тя ...
  497 
Сипе пясъчна
река
Времето.
Няма бряг
а просто Вечност... ...
  820 
Имаше един стар лаф за каръка и Разпети Петък, дето все на такъв ден му се пада...
Та на същия ден звъни на пожар забравеният телефон на Благоверната. Поглеждам дисплея - Priqtel ви търси! И наивно си мисля, че може и да е пък и мой приятел, дето е записан тъй... Да, ама не! Нали така се казваше? От ...
  501 
Погалени от Вятъра
криле
мечтаят да преплуват
Небосвода.
Обърнал поглед, ...
  712 
Изпушиха лулите си
през зимата
комините.
Ето ги -
на слънчевия изблик ...
  521 
Пустеят улици
в редееща тъма
като очите на
току-що срещнат
минувач. ...
  341 
Като ударено
с камък
улично куче
в храстите побягна
Младостта. ...
  356 
Отново утро е.
Мракът се отече
по Марица,
подгонен от един
немирник-вятър, ...
  431 
Като минеш покрай черквата,по-точно двете черкви - старата и новата - те са една до друга,в един двор, защото така са решили - да запазят и старата, съградена от стари майстори... Та, покрай черковните зидове, от следващата разкръстица, се хваща нагоре, къмто баира, дето се зеленеят полите на западн ...
  644 
Защото страшно
силно
тегли ме Простора...
От болка вият
свързани криле, ...
  418 
Думите
откъснати -
премръзнали
листа,
дето вятърът лудо ...
  415 
Худ.Б.Калинов-комп. рисунка
Светли дири в небето
са птиците в простора...
Векове наред очите
радват ...
  448 
Опустели, алеите
тъгуват
в есенния парк.
Замръкват клоните
в меланхолия ...
  361 
Худ.Б.Калинов - "Пролетна земя" - комп. рисунка
Отвя Южнякът
снеговете
в планините
на високо... ...
  469 
Безмълвно пак
се рони
помежду ни
тишината -
една олющена ...
  1355 
Спрях се
и заслушах в
песента
на стотина
весели капчуци. ...
  370 
Толкова старинни къщи има само в най-живописните села в Родопа, дето са останали по десетина-двадесет възрастни хорица, живеещи само с едната планинска упоритост, свойствена на родопчани. По тясната асфалтова змия на шосето, оронена и избушена като всичките ни пътища, по това време на годината може ...
  1415 
Древните легенди
се завръщат -
мечтания,
рисувани от
майсторски ръце. ...
  434 
Отворените шепи
на деня
изсипват словеса
в мъглата
преддъждовно. ...
  390 
Зинали гърлато
към небето,
тежко в облачното
сиво,
зиморничаво пушат ...
  412 
Отминаха празниците... Каквото беше, беше. Имаше няколко дни с богати и пребогати даже находки, ама всичко приключи.
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...
  439 
Отваряш страничка
от Книгата...
Оная- на Съдбата!
Тук всяка дума
във очите пари. ...
  367 
Запалени
остават
пред
Олтара
две свещички... ...
  428 
Не бях виждал толкова тъга, събрана в едни очи... Сякаш болката на цялата Вселена се бе събрала в тях и ме накара да потръпна. Спрях се, защото никак не можех да подмина подобен поглед. Лежеше до изгнилата от времето дървена ограда без да помръдне, без звук. Само очите му ме следяха и сякаш казваха: ...
  579 
По разказа на Христам „Жена ти ме напусна“
  447 
В бяла тишина,
в снежно утро,
сладко спи
поточе ромонливо.
В съня си то ...
  398 
С тракийско вино
срещат ни
на този свят.
А също с вино ни
провождат... ...
  389 
„22 Red Roses ” - Gina Brezini.
Магьосникът вятър,
който
разкъсаните рози...
разпилява. ...
  350 
Навярно, само
в мойте мисли
препускат
два вихрени коня
в небето... ...
  380 
Двама влюбени
в дъжда
се радват на
искри любовни...
Приютява ...
  999 
Propuestas
: ??:??