krasnoarmeec
43 el resultado
Блясъка в очите на вълка
е по-червен дори от кръв човешка
и от подпалени огньове във нощта,
от роза алена във нощ гореща.
А воят му във нощната мъгла ...
  658 
Спомените, оставени далече назад,
понякога обичат да се връщат,
да пият пак от наш'то здраве,
със настоящето да се ръкуват и прегръщат.
Споменът ни, оставен далече, ...
  641 
ВЪРХЪТ
К. Косев и А. Ахмедов
Там земята е нищожна там и времето стои.
Там минутите се стапят и земята се руши.
Там не цъфват вече вишни и тревата не расте, ...
  769 
Животът търси брегове...
Разкъсвайки вериги стоманени,
изплитайки килими от трева,
животът кръстосва морета
и търси като кораб брега. ...
  560 
Пианото пращи във центъра на сцената.
Пианото сподавено ридае
и мятайки искри, изгаря във стенание.
Минутите се бесят, секундите – разстрелват
и времето изчезва във задкулисен мрак. ...
  693 
Цигарата все още пуши,
дими прогорливо в ръката...
Зареян, погледът се свлича -
като съсирек кръв, размазан по стената.
Една мечта пред мене се съблича, ...
  763 
Някой по следите ми върви,
върви сред дебри необятни.
Вятър брули го, дъждът вали,
звездите крият лицата си златни
зад облачно черни воали, ...
  575 
100 хиляди брези – гробище зловещо.
До всяка труп сега стои.
Изваяни като че ли от мрамор,
стоят 100 хиляди брези.
Точно под краката ми, с куршуми ...
  612 
Едва ли във стиха ще се излея сполучливо,
молитвата ми пак ще се окаже твърде дълга
и все тъй тягостна ще да звучи, плачлива,
изпълнена със горест и със парлива болка.
В молитвата ми пак години ще се вплитат, ...
  633 
Къщите на село заспали са отдавна,
в дворовете огньовете догарят.
Сено мирише от старата плевня.
Вълци във горите обикалят.
Обичах да ги слушам всяка вечер, ...
  550 
Споменът се губи черен
като петното туш,
удавено сред мътната вода
и споменът изчезва бавен,
изплъзва се от моята ръка, ...
  622 
  5182 
Като че ли от тука съм минавал,
като че ли отдавна е било
когато тука съм заставал,
вперил надалеч око.
Като че ли тогава съм те виждал, ...
  598 
„Денят е тъй тъмен,
когато си в гроба.
Там вижда се блясък
на мъртви очи.
Там (бързо забравен) ...
  681 
Разстреляха го пред тухлена стена.
Май беше сряда срещу четвъртък.
Същата вечер той беше се молил
над някакъв вехт свитък.
Ниско привел над него глава, ...
  700 
Лежа на пода със окървавени мисли,
с убити без пощада мечти
във стая със червени пръски
по мътно-белите стени.
Рафтовете гледат със презрение, ...
  625 
  1659 
Мой утрешен ден!
Изглеждаш толкова скучен,
че чак от скука по лицето ми има сълзи.
Защо си толкоз студен и ледено неподвижен?
Защо няма кой да те разтопи ...
  613 
  1590 
1940
Когда погребают епоху
надгробный псалом не звучит.
Крапиве, чертополоху
украсить ее предстоит. ...
  1240 
Като картини от недалечното минало,
във време непочувствано, а отминало,
ще спрат безлюдните улици
с желание в нелепост изстинало.
И ние, забравили спомена, ...
  691 
Ако искам, ще приема даденостите
и няма да повярвам на словата,
започващи с поредната вълна
от дълбините на лъжата!
Ако искам, ще забравя сутринта ...
  813 
Изчезва сънят в безплътно пространство,
изяден от черна, непрогледна тъма,
погълнат от нечие жадно гърло,
изгубен във черно, хвърлен в нощта.
Изчезват мечтите в тясната стая, ...
  712 
Пак ли, скитнико?
Отново ли сбърка пътя?
Пак ли дойде, блуднико?
Пак ли се изцапа света?
Пак ли ще отмиеш греховете, ...
  615 
Пилигрими
Покрай гробища и барове,
през лета и зими,
през песни и стонове,
вървят по света пилигрими. ...
  831 
  2270 
  1640 
  2304 
  2809 
  1305 
  1585  12 
  1146 
  1209 
  1301 
Попей, приятелю, преди да си отида,
запей, постой минута още,
постой... и после можеш да заминеш,
а аз все тук ще си остана.
Хвърли изцапаната пушка, ...
  666 
Какво ли виждаш, когато ме погледнеш -
човек или изчадие... протъркан лик?
Какво говори твоето съзнание -
красива песен... или гробен вик?
Дали си мислиш ти за мене ...
  585 
Ако успея да стана по човечен и от човека
и щорите на лъжата пред мене да махна,
ще съм постигнал не целта, а идеала,
ще съм постигнал аз всичко и повече даже.
Ако когато пропадам, намеря опора. ...
  621 
Очите ми днес по-слабо ще светят.
Ръцете пък - немощни ще бършат кръвта.
Глас силен до късно ще стене:
"Загубих те, зная, но не мога така".
Днес няма да слушам какво ми говорят ...
  681 
Поредният ден на листа се събира -
поезия просто и поезия проста.
Една буква, а колко много променя
и колко е проста, и колко е сложно.
Неправилна дума... Или не на място. ...
  593 
Нощта тъй черна и спокойна.
Нощта, обвита в черен плат.
По роклята и черна пък мъниста -
звезди сред диплите искрят.
Покани ме със мрачните си ласки ...
  654 
Propuestas
: ??:??