Maryroj (МД) - Obras

Ти каза, че ме четеш и аз прописах 🇧🇬

Ти каза, че ме четеш и аз прописах,,,
Ти каза, че ме обичаш и аз запях…
Песните ми дали някой ще ги слуша,
дали в душата на някого ще оставят следа?
И бързам думите си да запиша, ...

Maryroj

Poesía

2018-12-02T09:10:51+02:00 591 1 2

Кутийка 🇧🇬

Да ме забравиш ли искаш?
Аз те моля – Недей!
Запази кутийката в паметта си –
определена само за мен!
Изтрий само лошите спомени, ...

Maryroj

Poesía

2018-11-30T09:43:46+02:00 449 1 2

Последен блус 🇧🇬

Сняг заваля.
Скрежът пак ще рисува
по стъклата причудливи цветя.
Навън е красиво,
а в моята душа, танц тъгата танцува – ...

Maryroj

Poesía

2018-11-29T01:30:40+02:00 563 3

Не ме наказвай! 🇧🇬

Не ме наказвай с безразличие! Не ме наказвай!
Не знам, знаеш ли, колко много боли?
Не знам, знаеш ли какво чувства сърцето?
Не знам, знаеш ли как парят очите,
плакали толкова дълго, за една невъзможна любов? ...

Maryroj

Poesía » De amor

2018-11-28T13:41:51+02:00 713

Лека нощ 🇧🇬

Когато премина прехода,
залезът много ще ми липсва!
Сравних го някога със теб
и теб така до болка те обичам.
Тогава аз за теб ще бъда залеза. ...

Maryroj

Poesía » De amor

2018-11-27T08:27:12+02:00 1.9K 1 9

Драматична 🇧🇬

Понякога съм толкоз драматична
и драмата прозира в моя стих.
Понякога съм разбиващо логична,
тогава анализирам всеки свой миг…
Понякога постъпвам не както трябва ...

Maryroj

Poesía

2018-11-25T10:49:53+02:00 580 3

В памет на Стефчето 🇧🇬

Сънувах те, приятелко, сънувах те…
Беше си същата с дългата руса опашка,
със сиво-сините очи,
с вечната усмивка на лицето ти,
която и болката не успя да заличи… ...

Maryroj

Poesía

2018-11-24T17:22:18+02:00 548 1 3

Как искам времето да спра 🇧🇬

Как искам времето да спра,
но аз да мога да се движа,
но никой друг да не може да вижда това.
И после тези няколко крачки към тебе
да събера смелост, за да извървя. ...

Maryroj

Poesía » De amor

2018-11-24T04:18:59+02:00 602

Както съм дошла, така и ще си ида 🇧🇬

Както съм дошла, така и ще си ида
от този тъй измамен свят –
гола, незначителна и без богатство…
Какво остава от човек, когато го хвърлят
два метра под земята? ...

Maryroj

Poesía

2018-11-23T07:06:12+02:00 578 2

Твърда 🇧🇬

Сега съм твърда, толкова съм твърда,
като скала огряна от призрачна Луна...
Това в очите ми не са сълзи,
а само утринна роса.
Сега бронирана съм ...

Maryroj

Poesía

2018-11-20T13:58:17+02:00 418 4

Сърце от пясък 🇧🇬

Нищо не е от значение за мен,
само блестящият ти поглед,
като онази далечна вечер през декември,
А, моят поглед уплашен бил –
така ми каза ти тогава- ...

Maryroj

Poesía

2018-11-18T20:05:51+02:00 379

Поне за още малко, мамо 🇧🇬

И ти блестиш, и аз блестя,
блестим и двете.
Този блясък от сърцата идва,
идва от свещичката, която е запалена
при създаването на нашия живот. ...

Maryroj

Poesía

2018-11-17T11:41:39+02:00 382 1 2

Душите ни 🇧🇬

Колко са чисти душите ни
и колко раними понякога –
чисти са, нали са частица от Бог
внедрена в телата ни…
Колко са мръсни телата ни, ...

Maryroj

Poesía

2018-11-16T01:16:51+02:00 383

Не знам дали системата ни е виновна 🇧🇬

Не знам дали системата ни е виновна
или самите ние, че повярвахме в предатели,
които обслужват чужди интереси,
но в своя полза - за пари, за власт…
Не се замислят даже те, че родина и народ предават… ...

Maryroj

Poesía » Civil

2018-11-15T08:58:38+02:00 592 1

Какво решила си за мене? 🇧🇬

Какво решила си отново за мене, ти, моя съдба?
Защо все по трънливи пътеки ме водиш?
Защо поне веднъж не ми подаде с мир своята ръка?
Защо поне веднъж любим, който да ме обича
и да ме брани от всички, и от всичко не ми предложи? ...

Maryroj

Poesía

2018-11-14T08:38:55+02:00 564 3

Дива душа 🇧🇬

И сякаш съм излязла от пещите на ада,
тъй дива аз съм, тъй дива е моята душа.
И не признава тя прегради,
преминала е вече и през ада,
не се плаши даже от смъртта... ...

Maryroj

Poesía

2018-11-13T03:00:26+02:00 471 2

Тишина 🇧🇬

И този ден замина си,
изниза се, тъй както
конец изнизва се от игла.
Слънцето залезе
и само тишината с нежни пръсти ...

Maryroj

Poesía

2018-11-11T19:37:45+02:00 432 2

От моето сърце 🇧🇬

В камък се превърна сърцето ми.
И ето държа го във ръка...
За тебе снимах го, за до го видиш.
Искаш ли да ти го подаря?
Но чудно снимката аз гледам ...

Maryroj

Poesía

2018-11-10T21:34:26+02:00 400 2

Добре съм, мамо! 🇧🇬

Понякога годините тежат ми,
животът си премина като миг
и само спомените се завръщат...
Било ли е...? – Несъществуващ стих!
Кога отмина младостта ми? ...

Maryroj

Poesía

2018-11-09T09:27:45+02:00 583 4

Жена 🇧🇬

Дали съм извор бистър
или нежна утринна роса?
Дали съм дърво без листи,
или непрогледна есенна мъгла?
Дали съм лятна буря с порои ...

Maryroj

Poesía

2018-11-08T09:04:11+02:00 540 1 4

Мечтаех си 🇧🇬

Мечтаех си за силен мъж,
който ще ме обича нежно
и със страстта си ще ме изгори,
и ще усеща моите копнежи...
И ето появи се ти, ...

Maryroj

Poesía » De amor

2018-11-07T14:30:13+02:00 613

За Ангел мислех те 🇧🇬

За Ангел аз те мислех и те обичах,
защото Ангелите умират без любов...
Но не знам дали не съм се лъгала
и днес те питам:
Ти Ангел ли си или си Демон най-жесток? ...

Maryroj

Poesía » De amor

2018-11-06T10:29:20+02:00 1.1K 1 4

*** 🇧🇬

Когато положат храма на моята душа
два метра под земята,
когато камбана извести,
че път поела е душата,
когато букети от цветя ...

Maryroj

Poesía

2018-11-04T12:21:11+02:00 415

Коне 🇧🇬

Как волно тичат те подгонени от вятъра,
развели буйни гриви, не сещащи умора
и това лъжовно чувство за свобода ги кара
да препускат отново и отново…
Летете, коне, летете, тъй волни и недостижими! ...

Maryroj

Poesía

2018-11-03T12:08:28+02:00 455 2

Той, вълкът 🇧🇬

Една каишка вълк не може да удържи -
окови са му сложени – окови…
И колкото повече с оковите се бори-
толкова повече шиповете стоманени
във тялото му се забиват… ...

Maryroj

Poesía

2018-11-02T02:42:22+02:00 489 2

Прекършени криле 🇧🇬

Протегнах ръка –
перо от птица, пропито в кръв,
падна в дланта ми.
Ранена ли е птицата?
Дали ще успее да оцелее? ...

Maryroj

Poesía

2018-11-01T08:38:47+02:00 378 2

Дошла е есента 🇧🇬

Безлунна звездна нощ.
Стенеща тъмнина.
Вятърът брули от клоните
пожълтелите листа.
Ридание на кукумявка. ...

Maryroj

Poesía

2018-10-31T11:38:43+02:00 405 1 2

Сфера 🇧🇬

Сфера – съвършенството вселенско –
сапунено мехурче – докоснах го – спука се –
в сферичка течна се превърна.
Падна на земята – съвършен мокър кръг –
равнинна проекция на сферата.

Maryroj

Poesía

2018-10-30T09:02:51+02:00 642 3

Все на път 🇧🇬

Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.
На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...
И само от далечината – музика –
отглас от човешка суета,
нарушава тихото спокойствие, ...

Maryroj

Poesía

2018-10-28T00:54:20+03:00 535 2

От утре 🇧🇬

Аз зная, че не съм единствена за теб-
макар че дяволски го искам,
сърцето ми препуска в буен ритъм
щом потъна в твоите очи…
Аз зная че не съм единствена за теб- ...

Maryroj

Poesía » De amor

2018-10-27T19:36:27+03:00 586

Поет 🇧🇬

Стихът ми –
любовна трела или остър меч,
ту нежно ще погали той,
ту ще сече без жалост...
А, моето име е Поет... ...

Maryroj

Poesía

2018-10-26T01:04:37+03:00 528 5

Дошло е време 🇧🇬

Дошло е време на противоречие –
времена на безшумен вик,
времена на шумна тишина.
Душата ти е разкъсана на части,
а ти премисляш своята съдба. ...

Maryroj

Poesía » Civil

2018-10-25T09:35:08+03:00 625 1 2

Какво направи с мен? 🇧🇬

Какво направи с мен?
Защо докосна струна във душата ми -
досега в ума ми не звучала?
И сля се този звън с вой на куче,
с прибоя на вълните, ...

Maryroj

Poesía » De amor

2018-10-24T18:47:45+03:00 570 1

Минка и Таньо 🇧🇬

Това се е случило в далечната 1926 година. Една типично българска история за Ромео и Жулиета, повлияна от любовта, ревността и алчността между хората, но довела до трагичен край за двамата влюбени младежи и оставила траен отпечатък в съдбата на бъдещите поколения в двата рода.
И днес все още, през Т ...

Maryroj

Poesía

2018-10-23T01:13:15+03:00 598 1 3

Пречистване 🇧🇬

Щом Зима е и по стъклата
най-гладки платна,
скрежът със своята четка
рисувал е чудни цветя,
Ти излез навън, ...

Maryroj

Poesía

2018-10-21T20:20:37+03:00 523 1

Веселите приятели 🇧🇬

Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:
макове червени, метличини засмени.
Слънцето изгряло и от дъжда роса,
като бисерни сълзи по цветенцата блести.
Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба, ...

Maryroj

Poesía » Para niños

2018-10-20T20:35:15+03:00 820

Моят роден град 🇧🇬

На северната граница на България,
на брега на Дунава велик,
в сърцето ми завинаги оставаш,
ти, мой роден град, ти май Русчук.
От детството ми спомени незабравими, ...

Maryroj

Poesía

2018-10-19T16:12:09+03:00 2.7K 1 2

Безнадеждно 🇧🇬

Ти чувала ли си предсмъртния писък
на вандалски прекършено дръвче
или предсмъртния писък на ранена в сърцето
кошута.
Ти виждала ли си тяхната насилствена смърт ...

Maryroj

Poesía

2018-10-18T08:37:03+03:00 512 1 3

Била ли си? 🇧🇬

Била ли си като коричка хляб
от сития подхвърлена,
но даваща надежда на гладуващия?
Била ли си капчица вода
в пороите изгубена, ...

Maryroj

Poesía

2018-10-17T03:47:30+03:00 519 2

От нищото дойде 🇧🇬

Аз бях заспала, сънувах, ти от нищото дойде.
Зарази ме с твоята страст и зазвънях,
а ти като нежен музикант,
докосвайки струните на своята китара,
ме караше във страст да затрептя, ...

Maryroj

Poesía

2018-10-16T01:58:08+03:00 538 2