Дом строя върху пепел, руини и жарава,
дом строя върху старата къща, където
изгориха душата ми злоба и завист
и омраза стаена жигоса сърцето.
Като прах разпиля младостта ми животът. ...
Сега съм обидена, тъмна и няма
и крия в дъха си мечта пъстроока.
Отдавна пораснах и станах голяма,
но тъй и не мога да бъда жестока.
Удави се моята приказка вчера. ...
Сив и прашен живот - като пепел в огнище...
Скучни делници, празници глупави.
Вече нямаме вяра, нямаме нищо -
като прилепи слепи се лутаме.
Все така ли желязната гръд на живота ...
Поискай невъзможното от мен -
ще го изпълня, без да се замислям.
Ще мина девет планини за ден,
вода от камъните ще изстискам.
Ще стигна чак до края на света ...
Реших, че искам ти да бъдеш мой
и те оплетох в мрежа от измами.
Флиртувах с теб - подканяща и знойна,
умело скрила малките си тайни.
Примамих те като с рибарска стръв ...
До днес не ти поисках нищо, Боже,
за себе си в живота ми суров.
Сега те моля - дай ми, ако можеш
една торба с надежди и любов.
За да раздам надежди на бедняка, ...
Изпуснах всички влакове - за утре и за вчера.
Сама във настоящето се лутам като птица,
опърлена от бремето на много изневери.
Безвременна. Безпаметна. Безименна женица.
Покълнах в чужда нива и дадох плод и семе. ...
Преди да се превърнеш в прашен спомен
и да угасне тихо любовта,
преди да тръгнеш - като лист отронен
от вятъра понесен по света,
преди да ни попари тишината ...
Любов?! Каква любов, когато днеска
светът е омърсен от грях и срам,
разкъсван от безумна златна треска...
Когато всеки е останал сам,
душата си заключил за надежди ...
Има ли още в живота ни пламък
или по навик сме заедно вече?!
Колко пътеки пребродихме двама!...
Много вода оттогава изтече...
Бяхме деца, от любов заслепени - ...
Как можеш след безумие и лудост
отново безразсъдно да обичаш
и други устни страстно да целуваш,
във вярност и любов да се заричаш?
Когато изгорял си без остатък ...
посвещава се на всички жени по света
Аз съм жената, която не може
своята песен да върже с въже.
Аз съм жената, която тревожи
нощем сърцата на всички мъже. ...
Когато тишината ни разделя
и сме далеч от ласките неделни,
когато сме сами и се преструваме,
че всичко е наред, че не тъгуваме,
когато се опитваме да спорим ...
Омръзна ми за обич да се моля
и цяла да съм зов, но да мълча,
душата си пред всеки да разголвам,
да плача нощем тайно в самота.
Омръзна ми да страдам от раздели, ...
Аз искам за теб да съм пристан зелен,
където след път да се връщаш,
да бъдеш ти ласка и смисъл за мен,
огнището в моята къща.
Да бъда почивка след дългия ден - ...
