Nelsan
259 el resultado
Липсвам си,
когато са ме напуснали думите
и денят ми престане
да се задъхва от страсти,
когато пусна в дома си ...
  852  12 
Глава единадесета
В Лоби бара постъпи на работа нова сервитьорка и Симеон веднага ù хвърли око. Не беше в първа младост – около тридесетте, не беше и кой знае каква красавица, но у нея имаше нещо загадъчно, което предизвикваше интерес. Затова пък имаше страхотно тяло – разбра се, че някога е тренира ...
  746 
Оставам в деня ти. По-чиста от истина
и по-непресъхваща и от извор.
Оставам със своите песни измислени,
които от упор съня ти пронизват.
Оставам със шепа къпинови спомени, ...
  793  12 
Всеки ден той те храни с коприва и лапад.
За вечеря ти носи само шепа целувки.
И защо се прекланяш ничком пред земята,
по която е стъпвал с протрити обувки?
Той за теб построил е колиба от слама. ...
  728  11 
не е лесно
да бъдеш различен
да попиваш с очи красотата
докато всички други
гледат намръщено ...
  1887  15 
Избори са! Време на промени,
на алъш-вериш и дивиденти.
Аз ще дам на тебе, ти на мене,
нищо, че се водим опоненти.
Главната ни цел е за момента ...
  795  11 
Имам всичко! Но да чукам на дърво,
да не вземе котка пътя ми да мине.
Имам си семейство и любов
и дано ги имам и след сто години.
Имам си прекрасна дъщеря - ...
  1360  23 
Аз ли бях тази, която се вреше
постоянно в устата на хората,
най-неразумната и най-грешната,
дето често сама си говореше,
дето се спъваше в мъжките страсти, ...
  752 
Подари ми цвете! Да не е на празник.
Нека да е делнично, без повод.
Зная, че в романтика не вярваш,
но да не мечтая аз не мога.
Подари ми приказка! Вълшебна! ...
  782 
Глава девета
Много често в пресата описваха сводника като груб, жесток мъж, готов винаги да пребие момичето, ако не му се подчинява. Може и да имаше нещо вярно, но Симеон не беше такъв. С момичетата се държеше любезно, внимателно, не обичаше да повишава тон и много рядко му се налагаше да напомня ко ...
  899 
Честичко вечер, след новините в десет,
когато уморено стискаш клепачи,
ти е така неуютно и непесенно -
чак ти се иска да си поплачеш.
Цял ден боричкане с вятърни мелници... ...
  666  16 
Как да отворя
вратата към сърцето ти,
когато ключът
е захвърлен в канавката?
И ако слънце ...
  531 
Не разбирах, Любов, дали съществуваш
и дали аз не съм те измислила.
И когато любимите устни целувах
сън ли беше, мечта или истина?
И когато вървях безпосочна и търсеща, ...
  936  15 
Глава седма
По това време, точно когато се чувстваше като ветропоказател на кръстопът и не знаеше в каква посока да поеме, срещна Анета. Беше чул от майка си, че се е върнала - в махалата всичко се знаеше, но не я беше виждал. А и къде да я види, като циркулираше с колата само между дома си и хотела ...
  994 
Глава пета
Събираха се обикновено около осем вечерта в Лоби бара. Сядаха, запалваха цигари, поръчваха питиета и чакаха да им се обадят за работа. Момичетата никога не ходеха да се предлагат сами, това беше под достойнството им. Обикновено още при регистрирането си в хотела, гостът питаше пиколото ил ...
  1375 
Глава трета
Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание ...
  720 
Глава първа
Симеон Колев никога не беше си представял, че ще стане сутеньор. Когато беше малък, в училище често им даваха за домашно да пишат съчинения на тема "Какъв искам да стана, когато порасна?". Другите искаха да стават учители, шофьори или артисти. Той винаги пишеше, че иска да стане полицай. ...
  922 
Коледни подаръци
Крис работеше в Централна поща вече двадесет и две години, но никога не беше си и помислял да отвори чуждо писмо. До онзи декемврийски ден, когато пред погледа му попадна поизмачкан и позацапан плик, надписан с неуверен детски почерк. Може би адресът привлече вниманието му: "До Севе ...
  1862 
Нозете ме болят - ония, босите
и разранените от пътища към тебе.
Плещите ми тежат от дълго носене
на чувства и любови непотребни.
Очите замъглени са от взиране ...
  1817  20 
Вярвам в мечти.
В чудеса. И в усмивки.
В сънища тъмни
и неразгадаеми.
В ежедневното ...
  1818  21 
Вече втора година работя в кварталния супермаркет. Все се заричам, че ще напусна и по силата на навика продължавам да работя тук. Близо ми е до къщи, не давам излишни пари за пътни, а и имам два почивни дни в седмицата, което в днешно време си е рядкост. Но работата е нервна, просто ужас!
Кварталът ...
  1351  16 
Събуждам се сутринта с усещането, че навън е пролет, птичките пеят и ще ми се случи нещо много хубаво. Хубаво ли? Вятър! Шестнайсетгодишната ми щерка ме заковава на прага на кухнята с думите:
- Хей, мадъ, дай двайсе кинта, че стайлинга ми хич го няма, а пък тумороу сме на чалгатека!
Настръхнах.
- Ще ...
  1069  11 
Мъжете не обичат силните и независими жени. В това съм се убедила от собствен опит. При честите ни семейни скандали бившият ми все казваше: "Ти, с твоята голяма уста!..." Ха, че нали за това ми е дадена, а не само да прежИвям с нея! Не дай Боже, да изразя мнение, различно от неговото! Той беше винаг ...
  2660  11 
Аз съм циганка. Сега, за по-модерно и по-европейско, ни наричат роми. Не се гордея с този факт, но не се и срамувам. В края на краищата, човек не може да си избира нито родителите, нито къде и като какъв да се роди.
Детството ми премина щастливо и волно по прашните улици на бургаския квартал "Комлук ...
  2365 
Тя е като дърво,
изтръгнато с корените.
И лицето й - набраздено
като дървесна кора.
Има си всичко - стаичка, ...
  688  17 
на моята свекърва
Тази нощ е тъмно като в църква
и звездите мигат уморено.
Като тях съм тъжна и объркана
и нещастна, че не си до мене. ...
  728  12 
Безлюбовна съм. И безтрепетна.
Безпристрастна. И безразлична.
Като изсъхнало цвете.
Като жена необичана.
Бездъждовна съм. И безвятърна. ...
  684 
Вече мечтая за зимата -
тъмната и проклетата.
Лятото с погледа синия
слънце в косите ми вплете.
Смело по чехли прецапа ...
  595 
Ти не разбра ли,
че аз съм Жена?!
Слаба съм,
но не и прекършена.
Когато съм с теб ...
  681  18 
Нозете забравиха пътя към храма,
не палех свещичка дори и на празник
и мислех, че вяра в живота ми няма
и всички молитви към Бог са напразни.
На себе си само се молех и вярвах. ...
  826  11 
Замириса на мокри треви и на дъжд,
и ми стана чадърено слънчево.
Бяха капките нежни - като ласки на мъж
и тъгата във мене прекършиха.
Замириса на лятно кадифено небе ...
  2127  22 
Да бъде светлина! Да бъде вятър!
Да бъде стих, разяждащ ти душата!
Да бъде слънце - дар многовековен!
Да бъде приказка! Любов! И спомен!
Да бъде нежна люлякова пролет! ...
  878  13 
Хайде давай, живот, хвърляй зара!
И дано ме споходи късметът!
И дано любовта се повтаря,
а пък щастието да се потретва!
И дано съвестта заговори, ...
  845  17 
Не плача вече цяла петилетка -
очите са пресъхнали пустини.
От много изчисления и сметки
не забелязвам на живота синьото.
Досадни дни, облечени във сиво, ...
  953  21 
Всяка нощ от съня си крада,
заради шепата слънчеви стихове.
Всяка нощ непозната звезда
със светлина по възглавката пише.
Всяка нощ е луната сълза, ...
  685  14 
Усмивките фалшиви и изкуствени
отдавна се превърнаха в гримаси.
До кръв са дланите протрити
от куп излишни запознанства.
Очите - кухи и безжизнени, ...
  1064  11 
Изкорубен от очакване е изгревът.
Гмурвам се до шия на деня в дълбокото.
И подлъгана от сънища измислени,
търся някъде да хвърля котва.
Разпиляна от тревоги и от тичане ...
  696 
Уж април е, а сякаш декември
е пристигнал при нас дегизиран.
Босо циганче жално трепери
под чадъра на цъфнала вишна.
Уж април, а ни подло подлъга ...
  668  15 
Липсваш ми! Никак не искам
с тишината да си говоря.
Сякаш те няма от месеци...
Връщай се, мили, по-скоро!
Няма с кого да се смея, ...
  1192  12 
Готова съм за теб!
Налята и узряла,
разтворих се докрай -
да те приема.
Да укротиш ...
  887  12 
Propuestas
: ??:??