Nelsan
259 el resultado
Тази зима
не е моята,
а е друга и различна.
Тя е чужда
и на нищо не прилича. ...
  1093  17 
Аз не съм тази,
която обичаш.
Аз съм жива и истинска.
Тя е друга - измислена.
Тя не казва никога "не" ...
  857  15 
Чадърен хоризонт. Мастилено небе.
Посърнали сивеещи усмивки.
От радостта ни зимата краде,
от светлината - полумрака синкав.
Прилича днес градът на пещера ...
  878  13 
Аз съм
твоята будна съвест.
Твоят вътрешен глас.
Твоя сянка
и твоя присъда. ...
  677 
Невъзможните мечти са моя слабост.
Невъзможните любови ме привличат.
Нежна е душата ми, черупката - корава
и живота не преставам да обичам.
Боря се със нокти и със зъби. ...
  782  16 
След последната сляпа неделя,
когато изцеждах умората,
несбъднати ласки споделях
и разнищвах лъжите на хората,
когато смехът беше спомен, ...
  1164  31 
Да ме обичаш истинска! Без маска и без грим.
Разрошена и неизмита сутрин рано.
Несъвършена и понякога дори
намръщена, сърдита, своенравна.
Да ме обичаш не такава, ...
  985  11 
Жива съм! Колко е хубаво!
Станах на трийсет и нещо,
а продължих да се влюбвам
и есента не посрещам.
Жива съм! Жадно задъхана ...
  810  22 
Отпивам от живота
на малки глътки,
търпеливо.
А много ми се иска
на екс да го гаврътна ...
  714  16 
Отдавна никой мъж не ми е казвал,
че безнадеждно и безумно ме обича.
Не гледат във очите - само в пазвата
и часове са тук, а пък във вечност се заричат.
Отдавна никой мъж не ме е питал ...
  948  19 
Мисля, че нашето куче
ме обича повече от теб.
Когато влизам вкъщи вечер,
върти опашка
и се радва да ме види. ...
  1211  16 
Мислех, че съм вече излекувана
от онази трескава безумна жажда,
заради която нощем те сънувам
и умирам и отново се прераждам.
Мислех се отдавна изцелена - ...
  1312  19 
Всичко вложихме в този имот:
твоя къртовски труд,
мойта кървава пот,
силата на ръцете
и туптенето на сърцето. ...
  581 
Животът ни нагарча твърде често
като изстинало черно кафе,
доскучава като вчерашен вестник,
като стар, вече втръснал рефрен.
Чоплим спомени отдавна ръждясали ...
  778  10 
Годините се стичат
по перваза на живота
и често ни нервира
ежедневието потно.
Къдриците сивеят ...
  770  10 
Превърнахте в разпятие вината ми
и любовта ми назовахте грях.
Твърдяхте, че от Бога сте изпратени,
но ангелски криле аз не видях.
Наричахте ме блудница и грешница ...
  730  13 
Бетоновите пръсти на града
ни стиснаха
в желязната си хватка
така здраво
че не желаем да се измъкнем ...
  503 
Това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Ще оцелееш, дете!
Ще се отърсиш от грижите.
Пак ще нахлуе
в живота ти песен. ...
  706  10 
Тази нощ, босонога и лека,
от реалния свят ще избягам,
ще проправя към тебе пътека
и във топли треви ще полягам.
Ще те чакам трептяща и гола, ...
  973  12 
Немирните рошави пръсти на лятото
вродената женска суета гъделичкат,
закачливи усмивки и погледи мятат,
отново превръщат ме в младо момиче.
Захвърлих досадата, сякаш е дреха - ...
  621 
За някои
празник и почивка,
а за нас - насъщния.
Това е лятото
за този град. ...
  674 
Нощта е черновежда самодива,
която със наслада ме прегръща,
романтика във вените разлива
и в блудница разпътна ме превръща.
Разпалва откровения и страсти, ...
  579 
Бял стих
е животът ми -
накъсан,
наръбен и грапав.
Беше време, ...
  1060 
Понякога звучат
като бълнуване
любимите ми стари стихове.
Понякога
неканено сънувани ...
  741  10 
Внезапно почука на мойта врата
една позабравена детска мечта,
така остаряла, потънала в прах -
в началото даже не я разпознах.
В килера на старите спомени тя ...
  4044  11 
Без вина съм виновна. Грешна - без грях.
Да разперя криле до днес не посмях.
Гаснех в сивата сянка на твоите дни
и делях те по милост с много други жени.
Куп молитви изплаках, куп надежди разбих. ...
  917  17 
Разпуква се денят.
Лениво се излюпваме,
захвърлили черупките си нощни.
След чашата кафе
отново хукваме ...
  562 
Проскърцват мислите - ръждясали и вехти.
Едно и също всеки ден предъвкваме.
Като прожектори в мъглата светят
очите на смълчаното разсъмване.
Работим с неохота и наужким. ...
  897  18 
Не е нужно да знаеш
коя и каква съм.
Не ти трябва
да ме познаваш изцяло.
Всички мои малки тайни ...
  693  10 
До вчера бях изгубена и ничия.
Отчаяно се лутах без посока.
И вярвах в любовта и я отричах,
и търсех цел и място във живота.
До вчера бях от болки изтъкана. ...
  652 
Далечните светли панелни прозорци
бродират с лъчи по лицето на мрака,
задават ти куп неудобни въпроси,
напомнят, че някой не спи, а те чака.
Примамват със спомен за ласка уютна, ...
  542 
***
Стихът ми е бездна от сини мечти,
градина, в която надежда цъфти,
стихът ми е слънчев - от лятото дар,
мой искрен и верен до болка другар.
И щом се почувствам ужасно сама ...
  513 
Богиньо Поезийо, вярвай,
когато съм тъжна и лоша
се скривам във твоята пазва.
Там търся за своите въпроси
най-светлия отговор. Искам ...
  495 
Като от скъсана артерия избликна
кръвта на залеза червен.
Градчето калдаръмено притихна,
отива си и този жарък ден.
Повява хлад. Олющените пейки ...
  820  16 
Искам
да живея в приказка.
Да почистя пепелта пред огнището,
а после да облека балната рокля
и да отида при красивия принц. ...
  633 
Опитах да докосна
карамеленото слънце.
И с крясък да разчупя
тишината стръмна.
На вятъра сълзите ...
  688 
Ако чаках спокойно късмета
да кацне на моето рамо,
щях да бъда изсъхнало цвете
и в живота си нищо да нямам.
Щях да бъда дъждовния залез ...
  679 
Изцели ме, магьоснико,
от моята лудост -
все да страдам по тебе безумно.
Да не виждам очите ти кладенчови
и покорно във тях да се давя. ...
  646 
Аз не плача, защото съм мъжко момиче.
Не тъгувам за глупави дребни неща.
Със коси разпилени обичам да тичам,
да целувам деня, да ме милва нощта.
Аз сама си проправям със лакти пътека, ...
  1048 
Потъваш в плаващите пясъци
на безсмислената ревност.
Поглъщат те бавно,
безшумно
и неизбежно. ...
  582 
Propuestas
: ??:??