Животът ми бе светъл като лято,
не съм се молила на никого за нищо,
но любовта пристигна с пролетния вятър
и вярата в душата ми разнищи.
И плаках и тъгувах. Загубих гордостта си, ...
Дъждът открадна светлото на лятото
и жълтото на лятната луна.
Бях истински щастлива и богата,
но вятърът остави ме сама.
Отиде си. Изчезна безвъзвратно, ...
Опитах се да бъда уморена,
но не умея - тъй и не успях.
В очите ми - най-бистрите вселени -
предателски се вмъкна светъл смях.
Опитах се да бъда и сърдита, ...
Понякога се мразя до полуда,
защото съм неистински добра.
Така се мразя, че дори се чудя
как още мога силно да горя.
Понякога жестоко се презирам - ...
Вече двайсет години орем, впрегнати в тежък ярем.
Теглим дълга и права бразда, та зад нас да остане следа.
И не можем да спрем, защото този ярем
доброволно нахлузихме някога.
Аз в косите със сива следа, ...
Душата ми бе уморена от скука,
сърцето - ранено от болка и страх.
На много врати през живота си чуках,
познах изневяра, омраза и грях.
Изпитах копнежа на мъжките длани, ...
Уморих се да бъда мъжко момиче
и с глава да разбивам бетонни стени,
по трънливи пътеки боса да тичам,
да препускам задъхано нощи и дни.
Уморих се да блъскам с женски юмруци ...
Навън вали и капките блестят.
Луната със лъчи ги посребрява.
А ние двамата за кой ли път
на двупосочна улица заставаме.
Във стаята е душно като в пещ. ...
Питаш защо съм със тебе. Недей!
Не разпилявай с въпроси мига.
Пръскай усмивки и с вяра живей,
нека да няма в очите тъга.
Питаш дали те обичам. Мълчи! ...
Избистри се душата ми. Разцъфна,
измита от сълзи и светлина.
Но кой цвета напъпил ще откъсне
с ухание и прелест на жена?
Приличах може би на дива роза, ...
Цветни градинки и дъх на мушкато.
Къщи кирпичени, прашен площад.
Черни женици по пътя се клатят -
в селската кръчма отиват за хляб.
Празно училище, счупени пейки... ...
Любов, ти пак си дрипава и боса,
от стъпките на времето опърлена,
закърпена, позахабена, поизносена,
не си пожар, а само тлеещ въглен.
Ти вече си различна - не предишната - ...
Прости ми, че те лъгах, но не мога
да те обичам както онзи - другия.
Отдавна исках да му кажа сбогом
и плаках за мечтите си погубени.
Обичам го от толкова години, ...
Вземи ме, мили, тази нощ съм твоя!
Разкъсай тишината на нощта,
счупи омразния часовник стар
и наруши на птиците покоя.
Ела при мен - обречен и съдбовен. ...
За твоята усмивка съм готова
душата си на Дявола да дам.
Не ме вини, не ме съди сурово -
не зная вече що е грях, ни срам.
За бурна нощ със тебе изживяна ...
Не съм за теб. И ти не си за мен.
Не си бил никога за мен наречен.
Различни сме като нощта от ден,
като кристално утро от студена вечер.
Надеждите ми, моите мечти ...
Есента приближава. По всичко личи -
по среброто в косите, по първите бръчки,
по заспалия огън във твоите очи,
по усмивката вяла и погледа смръщен.
Есента е наблизо. Какво от това? ...
Не казвай никога "завинаги" -
завинаги е твърде дълго време.
По пътища с любов изминати
не се завръщай гневен и надменен.
Не плюй по чувствата изстинали. ...
Не ми е нужно много - две ръце,
които да ме милват и прегръщат,
усмивка на любимото лице,
когато вечер в къщи се завръщам.
Искриците във детските очи ...
Пак е нощ и аз пак съм сама.
Все поглеждам часовника скришом.
Ще се върнеш ли ти у дома?
До зори ли числата ще сричам?
Ще застанеш на прага смутен, ...
Ти ли си този, незнайния, който
нощем се спирал пред моята порта,
лутал се тайно под сенките тъмни,
чакал, макар и за миг, да ме зърне?
Ти ли си, който изпрати ми цвете, ...
